Да бъде създадена нова амбулаторна процедура за извънболнично проследяване и лечение на пациенти със сърдечна недостатъчност след болнично лечение предлага от Асоциацията на пациентите активни в здравеопазването (АПАЗ), съвместно с Дружеството на кардиолозите в България и Националния експертен лекарски борд по кардиология към БЛС.
От АПАЗ съобщават, че инициативата е част от предложения за промени в Наредба № 9 и има за цел да адресира един от най-сериозните здравни проблеми в България – сърдечно-съдовите заболявания, които остават водеща причина за смъртност в страната.
По данни на експертите, над 15 милиона души в Европа живеят със сърдечна недостатъчност, а в България заболяването засяга между 1,94% и 2,5% от населението. Смъртността остава висока – около 17% от пациентите с това състояние. Всяка година у нас се регистрират приблизително 150 000 хоспитализации на пациенти със сърдечна недостатъчност, като значителна част от тях са повторни. Около 24% от пациентите постъпват отново в болница в рамките на първия месец след изписване, а до края на първата година рискът достига до 50%.
Предложената нова амбулаторна процедура цели да промени този модел чрез системно проследяване на пациентите след изписване и предоставяне на комплексна медицинска грижа в извънболнични условия. Тя включва диагностични, терапевтични и рехабилитационни дейности, както и редовни контролни прегледи. Очакваните резултати са намаляване на повторните хоспитализации, по-добър контрол на заболяването, подобряване на качеството на живот на пациентите и по-ефективно използване на ресурсите на здравната система.
Според анализа, въвеждането на процедурата ще позволи до 25% от хоспитализациите да бъдат заменени с амбулаторна грижа, което ще доведе до значително облекчаване на болничната система. Предвижда се годишният обем на процедурите да достигне 37 500 през 2026 г. и да нарасне до 44 000 през 2029 г. Експертите подчертават, че България все още изостава в изграждането на системна извънболнична грижа за пациенти със сърдечна недостатъчност, въпреки ясните европейски и национални политики за намаляване на преждевременната смъртност от хронични заболявания.
„Комплексните грижи в амбулаторна среда са ключови за осигуряване на навременна, достъпна и качествена медицинска помощ за пациентите със сърдечна недостатъчност“, се посочва в становището.
Организациите заявяват готовност за конструктивен диалог с институциите с цел реализиране на предложените промени и подобряване на грижата за пациентите в България.
Цялото писмо до институциите може да видите тук.
