"Пограничните пътища в биографията на един лекар" – една книга, посветена на уникалната съдба и дейност на д-р Сергей Ростовцев, бе представена в Кърджали по инициатива на МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“, съобщиха от лечебното заведение. Събитието е посветено на 135-годишнината от рождението на д-р Сергей Ростовцев и предстоящата 90-годишнина на болницата.
Д-р Ростовцев е един апостолите на общественото здравеопазване в Източните Родопи през първата половина на 20-ти век, а животът и делото му са станали обект на научен и историографски интерес на четирима автори - проф. д-р Тодор Черкезов, Милена Ангелова, д-р Димитър Черкезов и Светла Михайлова. В книгата им са събрани научни публикации и документи, лични архивни материали - спомени , снимки и кореспонденция на д-р Ростовцев.
Забележителният със своята всеотдайност лекар д-р Сергей Ростовцев напуска родината си в бурните следреволюционни години в Русия. Идва в България, когато е на 41 години и остава завинаги тук. Завършил е естествени науки и медицина във Военномедицинската академия в Петербург. Специализирал е кожни и венерически болести, също и уши, нос, гърло. Идвайки в един пословично беден и изоставен край на Балканския югоизток, д-р Ростовцев полага основите на здравеопазването в региона. И то във време, когато по тези места не е имало пътища, а придвижването и пренасянето на товари ставало само с катъри, коне и камили.
Лекарят посвещава близо четвърт век от живота си на борбата със заразните болести - малария, тиф, ендемичен сифилис в Мастанлийска околия - днешния Момчилград. Той обслужва 104 села и много малки махали. Обикаля ги съвсем сам, без сестра и санитар, пеша и на кон, а впоследствие и със служебен мотор. В първите две години преглежда 32 000 души. Прави и наборни комисии, експертизи, ваксинации, изражда бебета, изнася беседи за подобряване на здравната култура и хигиенните навици на населението. Грижи се и за 2000 души от Тютюневия център в Джебел, за децата от българското и турското училище в Момчилград, за военните и семействата им в поделенията в Момчилград и с.Чорбаджийско.
Участва активно в създаването на здравните структури в Източните Родопи. Лекува физическите и душевните страдания на родопчаните, спечелва доверието им, желан гост е във всеки дом. Остава след себе си един регион с много по-добри здравни показатели - снижена заболеваемост, ниска обща и детска смъртност и ликвидирано огнище на ендемичен сифилис.
След пенсионирането си през 1951 г. се премества в София, където умира на 96-годишна възраст.
В съзнанието му до последно остава споменът за времето, прекарано в Мастанлийска околия. Но и населението на този край не го забравя -дълго време помни винаги засмения рус доктор, който не жали сили и труд, обикаля сам целия район, за да помага и да вдъхва кураж на болните.
Днес болницата в Момчилград носи името на д-р Сергей Ростовцев .
