През 2023 г. личните лекари са намалели, но специалистите са се увеличили

Сключените през 2023 г. договори с лечебни заведения за извънболнична медицинска са с 1,4%  по-малко в сравнение с 2022 г., като закритите практики са предимно индивидуални. Това става ясно от годишния отчет за дейността на НЗОК през 2023 г.

При 396 договора с изпълнители на СИМП в договора е включено и извършването на МДД, а 254 договора са със самостоятелни медико-диагностични лаборатории. За комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на психични заболявания през 2023 г. са сключени 8 договора: 4 с ЦПЗ и 4 - с лечебни заведения за болнична помощ с разкрити клиники (отделения) за психични заболявания. За диспансерно наблюдение на лица с кожно-венерически заболявания през 2023 г. са сключени 7 договора с болници с разкрити клиники (отделения) за кожно-венерически заболявания и два с центрове.

Броят здравноосигурени лица, обслужвани от един общопрактикуващ лекар, се е увеличил от 1 757 през 2022 г. на 1 770 през 2023 г. От Здравната каса отчитат, че и през 2022 г., и през 2023 г. профилактичните прегледи не се изпълняват в пълен обем, като дори не се покрива изискуемият минимум от един преглед годишно. Средният брой на отчетените профилактични прегледи през 2023 г. при лицата над 18 години е 0,42 прегледа, а през 2022 - 0,40 прегледа.

През 2023 г. 77,89% от здравноосигурените лица от 7 до 18 години са се обърнали към личен лекар за извършване на годишен профилактичен преглед, а над 18 години - 41,80% от регистрираните в листите на общопрактикуващите лекари.

Броят на отчетените карти за оценка на рискови фактори за развитие на заболяване на лица, на които е извършен профилактичен преглед, е 2 310 545 бр., което представлява ръст от 4,05% в сравнение с 2022 г. (2 220 638 броя карти). С рискови фактори за развитие на сърдечносъдови заболявания са 18 270 здравноосигурени лица, а с много висок риск – 1 805; с рискови фактори за развитие на захарен диабет тип 2 са 191 393 лица, а 4 230 са с много висок риск. В резултат на извършените профилактични прегледи през отчетния период са 10 635 души са с риск за развитие на злокачествено новообразувание на шийката на матката; 40 987 – с риск за злокачествено новообразувание на млечната жлеза; 19 897 – с риск за злокачествено новообразувание на ректосигмоидалната област и 761 – за злокачествено новообразувание на простатата.

От Здравната каса подчертават, че не може да се проследи пътят на пациентите, включени в рискови групи, понеже не се отбелязват или не се насочват към специалисти за по-нататъшно проследяване на риска. Консултацията със специалист е по преценка на общопрактикуващите лекари.

През 2023 г. по програма „Майчино здравеопазване“ са извършени 1 703 прегледа на 988 бременни, а през 2022 г. са извършени 1 864 прегледа на 1 062 бременни. Наблюдава се спад от 8,64 на сто в отчетените прегледи, който е съпоставим с намаления брой бременни (6,97 на сто), включени в регистрите на ОПЛ. В РЗОК – Габрово, РЗОК – Кюстендил, РЗОК – Сливен, РЗОК – Търговище, РЗОК – Шумен и РЗОК – Ямбол общопрактикуващите лекари не осъществяват наблюдение по програма „Майчино здравеопазване“, тъй като в тези области няма бременни, включени в регистъра при ОПЛ. Следва да се има предвид, че по-голямата част от бременните се наблюдават от лекари специалисти по „Акушерство и гинекология“, отбелязват от Касата.

Броят на лицата, включени в регистър „Диспансерно наблюдение“ при ОПЛ, нараства с 1,72 на сто през 2023 г. - от 1 750 602 диспансеризирани за 2022 г. на 1 780 667 за 2023 г. Средният брой на отчетените диспансерни прегледи на едно лице се увеличава с 1,8% - от 2,46 прегледа през 2022 г. на 2,5 прегледа през 2023 г. Отчетените от ОПЛ прегледи по диспансерно наблюдение са по-малко от договорените – средно четири прегледа за календарна година. И през двата наблюдавани периода най-голям брой диспансеризирани при ОПЛ лица са за болести на ендокринната система, разстройства на храненето и на обмяната на веществата – 515 072 диспансеризирани (482 537 диспансеризирани през 2022 г.) и болести на органите на кръвообращението – 1 704 791 диспансеризирани (1 680 742 диспансеризирани през 2022 г.).

В СИМП и МДД през 2023 г. средно за страната се отчитат 0,97 първични консултативни прегледи, като през 2022 г. този показател е бил 0,86. При запазена тенденция от 2022 г., през 2023 г. най-много първични прегледи на едно ЗОЛ над средния за страната показател се отчитат в РЗОК – Плевен, РЗОК – Русе, РЗОК – Варна и РЗОК – София град. Посочените области са региони, в които има както голям брой специалисти, работещи в изпълнение на договори с НЗОК за СИМП, така и лекари със специалности, които липсват или са недостатъчни в другите региони на страната.

През 2023 г. средният брой отчетени първични прегледи на 1 ЗОЛ от 0 до 18 години при педиатър за страната е 0,87 прегледа, а за същия период на 2022 г. този показател е 0,75 прегледа. Най-високи стойности над средната за страната се отчитат в РЗОК – Видин, РЗОК – Габрово, РЗОК – Велико Търново и РЗОК – Благоевград. Вторичните прегледи през отчетния период на лица от 0 до 18 години при педиатър средно за страната са 0,61 прегледа през 2023 г., а през 2022 г. този показател е 0,52 прегледа.

През 2023 г. съотношението между първични и вторични прегледи по повод остри състояния на деца средно за страната е 0,70, т.е. не надвишава допустимото съотношение 1:1. Това означава, че на 30 на сто от преминалите деца на първичен преглед не са им извършвани и съответно отчитани вторични прегледи, посочват от НЗОК.

Общо отчетените профилактични дейности на деца през 2023 г. са 50 619, а през 2022 г. са отчетени 45 629 прегледа. Средната стойност на показателя за страната в СИМП през 2023 е 0,043 (0,038 прегледа през 2022).

По програма „Майчино здравеопазване“, осъществявана от акушер-гинеколози на бременни с нормална бременност и рискова бременност, са отчетени общо 313 211 профилактични прегледа на 61 802 бременни (38 445 бр. първични и 274 766 бр. вторични). През 2022 г. по програмата са отчетени общо 301 007 бр. профилактични прегледа на 64 639 бр. бременни (36 941 бр. първични и 264 066 бр. вторични).

Налага се изводът, че в по-голямата част от страната бременните жени избират да бъдат наблюдавани от акушер-гинеколози и само в някои региони, където е затруднен достъпът до специализирана медицинска помощ, наблюдението се извършва от ОПЛ, отчитат от Касата.