Премахването на търговския статут на болниците ще задълбочи проблемите в здравната система

Аркади Шарков е макроикономист с опит в публичния и частния сектор. Неговата експертиза е в сферите на икономика на здравеопазването, данъчна политика, европейски проекти и управление на инвестиционни проекти. Завършил е магистратура по Публични политики в Маастрихтския университет и Университета на ООН. Към момента е докторант в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е по проекти, свързани с лекарствената политика и оптимизация на публичните разходи в сферата на здравеопазването, а също и по такива, свързани с устойчивото развитие на индустрията в България. Пред Zdrave.net той прогнозира развитието на политическата ситуация, касаещо сектор „Здравеопазване“.

Г-н Шарков, каква реформа в здравеопазването може да се случи при конфигурацията в новия парламент и може ли изобщо да говорим, че нещо ще се промени?

От първоначалната програма на „Има такъв народ“ бяха видими няколко елемента – демонополизация на НЗОК, забрана на доплащанията и премахване на търговския статут на лечебните заведения. Това обаче беше програмата за предходните избори, а сегашната предложена конфигурация претърпя значителни изменения. Първоначално заложените хора, които трябваше да извършат тази реформа към момента са с неясен статут и място по отношение на управлението на държавата, а кабинетът, предложен от страна на партията на Трифонов, е в дисонанс с това, което бе говорено преди изборите. Все още не можем ясно да определим какви ще са следващите стъпки. Неговото предложение за министър на здравеопазването Велислава Петрова е добро, но до момента не сме чули ясни предложения от нея за това какви реформи смята да извършва и какво би било приоритет в сферата на здравеопазването.

Изглежда обаче тя няма подкрепа сред депутатите на Слави Трифонов?

Тъй като решенията на „Има такъв народ“ явно се взимат на тъмно и без да бъдат координирани с кандидатите им за народни представители, резултатите са налице. От тях има хора, които са искрено изненадани от това, което е решено да бъде предложено за кабинет. По отношение на здравеопазването, част от техните кандидат-депутати водеха кампанията срещу мерките срещу COVID и частично срещу ваксинацията. Те ще трябва да изберат дали да станат народни представители, приемайки новите тези и новите хоризонти, поставени им отгоре, или да откажат да бъдат депутати с мотива, че новите визии и цели на партията не отговарят на техните идеали.

Тези кандидати досега не са заявили отказ от депутатските места.

Така се очертава един доста нестабилен парламент по отношение на народните представители на „Има такъв народ“. Те ще бъдат по-податливи да сменят позицията си и дори парламентарната си група, докато парламентът върви. От това могат да се възползват партии като ГЕРБ, БСП и ДПС, вероятно и партии като „Демократична България“.

На позицията на „Има такъв народ“ за премахване на статута на болниците като търговски дружества обаче са и от БСП, и от „Изправи се! Мутри вън!“. Има ли вероятност според Вас тези три партии да го реализират?

„Има такъв народ“ разполага с 65 мандата, БСП – с 36, а „Изправи се“ – с 13. Те нямат мнозинство, но от друга страна такава промяна може да мине и с обикновено мнозинство при наличие на кворум. Теоретично имат възможност да направят тази промяна, но срещу тази промяна ще се обявят всички от медицинското съсловие, които реално осъзнават опасностите от провеждането на такъв тип политика. Тази промяна единствено ще задълбочи проблемите в здравната система и нищо друго. Има потенциална опасност, но тъй като половината от представените за министри лица са свързани с НДСВ, стои въпросът дали няма да се възстанови либералният модел на управление от 2001 г. – моделът, свързан със свободната конкуренция и търговия, който навремето движението защитаваше.

Интересно е дали предложеното правителство не е всъщност правителство „бушон“, което да свърши няколко по-сериозни неща и то не толкова по вътрешното управление на държавата, колкото във външната политика. Като приоритети се очертават нашето съгласие по приемането на Македония в ЕС, влизането в Еврозоната и няколко международни договора, сред които и тези, свързани с интелектуалната собственост. Защитниците на евроатлантическата ориентация на България трябва да са щастливи.

Всички политически сили са единодушни, че НЗОК трябва да бъде демонополизирана, но се различават във визията си как да стане това. Дали би могло в 46-тото Народно събрание да се постигне консенсус по този въпрос?

На първо място се намираме в много сериозна и задълбочаваща се икономическа криза. Реформи от подобен род по време на криза, могат да доведат до големи сътресения за целия сектор. Неяснотата от провеждането им създава опасност от липса на прогнозиране на бюджетите както за лечебните заведения, така и за лекарствата и медицинските изделия. Дали подобна реформа ще бъде извършена сега или ще бъде заложена стратегически за периода до 2030 г., предстои да разберем. Всяка подобна рязка стъпка в посока демонополизация обаче би следвало да бъде съпътствана с много добра аргументация от тези, които я предлагат. Не на последно място – шоковата „терапия“ винаги е била с обратен знак в краткосрочен план. Т.е. не трябва да се действа шоково. Ако се извършва демонополизация, тя трябва да става поетапно.

Как ще коментирате смените на ръководствата на големите болници преди очакваната наесен COVID-вълна?

Създаването на предпоставки за липса на приемственост в сферата на здравеопазването, особено по време на икономическата и здравна криза, в които се намираме, води до неяснота за работещите в системата по отношение на координирането на усилията в борбата с COVID. Всяка една посочена злоупотреба на първо място трябва да бъде доказана и чак след това, ако има виновни, да си поемат административната отговорност. Тъй като в момента основните лица на фокус бяха водещите в борбата с пандемията, в тяхното премахване се вижда и политическа окраска.