Вторник, 20 Април 2021
17
юли
 

Препрограмират кожни клетки в сърдечносъдови

Понеделник, 17 Юли 2017 | 14:31:16


Български професор, който работи в Шотландия, е част от екип, който прави опити с изкуствени човешки сърца, информира БГНЕС. Проф. Николай Желев живее и работи в Шотландия от 30 години. Някогашният възпитаник на Софийския университет „Св.

Български професор, който работи в Шотландия, е част от екип, който прави опити с изкуствени човешки сърца, информира БГНЕС.

Проф. Николай Желев живее и работи в Шотландия от 30 години. Някогашният възпитаник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ днес е директор на Центъра по медицински биотехнологии в град Дънди, Шотландия. Работата на неговия център е в областта на раковите изследвания и стволовите клетки. „Напоследък има бурно развитие в тази област. Сега имаме възможност да препрограмираме клетки, както препрограмираме компютри, да накараме една клетка да изпълнява други функции. Това е особено важно за такива клетки, които не могат да се делят като кардиомиоцитите – клетките, които изграждат нашето сърце“, обясни проф. Николай Желев.

Той посочи, че се раждаме с малки сърца с определен брой клетки и сърцето ни нараства благодарение на нарастването на обема на отделните клетки. Проблемът е, че то регенерира много трудно. „Ако някой разбие някои от вашите сърдечни клетки, вие оставате с толкова клетки по-малко и се нуждаете от трансплантация. Ние намерихме начин да препрограмираме кожни клетки в сърдечносъдови и да изграждаме изкуствени сърца. Сега ги използваме за опити, но в бъдеще се очаква те да бъдат използвани и за трансплантации. Това зависи от развитието на тези технологии, което е много бързо“, заяви проф. Желев.

Той е категоричен, че преди пет години не било възможно да се мисли за дизайн на човешки сърца, тъй като за съжаление нашият организъм не е перфектен в това отношение. „Който го е реализирал не е искал да живеем прекалено дълго. Даже един червей или гущер може да регенерира по-лесно, докато нашите вътрешни органи при повреда регенерират много по-трудно, особено сърцата. Но сега можем да произвеждаме „резервни части“, резервни органи за специфичен човек. По този начин се отхвърлят проблеми с отхвърлянето, несъвместимостта“, каза още проф. Николай Желев.

Ученият коментира и проблематиката на онкологичните заболявания. „Трудно е да се намери лекарство, което да запази нормалните клетки и да убие само раковите. Лесно е да се убият раковите клетки, въпросът е как да запазим нормално делящите се клетки. Благодарение на геномните технологии вече имаме подробна картина каква точно е „сгрешено“ в генома на раковите клетки и можем по един рационален начин да използваме лекарства, които да причинят смъртта единствено на раковите клетки, а не на нормалните. Това не беше възможно преди пет години, защото не знаехме точните молекулярни причини. Без да знаеш молекулярния механизъм на едно заболяване на можеш да разработваш рационално лекарствено вещество, а се разчиташе на случаен ефект – да се сканират безброй много вещества или случайно да попаднем на това щастливо вещество или комбинация от вещества“, посочи проф. Николай Желев.

Вече обаче се диференцира подходът към определен вид рак или определен човек – прилага се т.нар. персонализирана медицина. „Защото ние всички сме различни, имаме различен геном, реагираме по различен начин на едни и същи лекарства. Много е важно да се определи видът рак, геномът, който се третира с лекарства, защото при един и същи рак двама различни пациенти биха реагирали различно на едно и също лекарство. В България също вече има на няколко места такива скенери-в БАН, Медицинският университет. Тези технологии ще навлязат много бързо. Това, което смятахме, че е научна фантастика преди пет години, вече е реалност. На цената от 1000 долара сканирането е достъпно за диагностика“, заяви проф. Желев.

Той е участник в Световния конгрес по биооткрития 2017, който се провежда от днес до 19 юли в Софийския университет „Св. Климент Охридски”.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
8pt5


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
ЕMA: Има връзка между ваксината на Janssen и тромбозите, но случаите са много редки
20.04.2021 17:35:50

ЕMA: Има връзка между ваксината на Janssen и тромбозите, но случаите са много редки

Европейската агенция по лекарствата (ЕМА) обяви, че има връзка между необичайните тромбози и вакс ...

Хоспитализации и заболеваемост: COVID вълната отминава
20.04.2021 17:09:01

Хоспитализации и заболеваемост: COVID вълната отминава

COVID вълната, заляла страната, постепенно отминава. Това показват както ежедневните данни на Нац ...




Актуална тема
Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците
11.12.2020 14:48:07 Полина Тодорова

Burnout синдромът – скритата епидемия сред медиците

Епидемията от COVID-19 вече месеци наред властва над света, погубвайки хиляди животи, но и изправ ...