Неделя, 01 Август 2021
02
дек
4
 

Д-р Станислав Милев:

Приел съм работата си като призвание. Така съм възпитан от учителите си

Неделя, 02 Декември 2018 | 11:03:16 Надежда Ненова
4

Д-р Станислав Милев е Завеждащ операционен блок, ортопед-травматолог в УМБАЛ „Св.Анна“- София. Завършил е Медицински Университет – София през 2005г. От 2008г. е ортопед-травматолог в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” във Втора к
      Лекарят не е просто специалист, който работи блестящо или е направил грешка. Не е и само онзи, на чиито решения разчита пациентът. Дори не е единствено експерт, от когото зависи здравето, а понякога – и животът ни.
      Той е всичко това, но и много повече – защото зад всяко име с „д-р“ отпред стои един Човек. Кой е Човекът зад името, какви са неговите житейски избори, как работи и как почива – отговорите на тези въпроси търсим в новата ни рубрика „Кой сте Вие, докторе?“

Д-р Станислав Милев е Завеждащ операционен блок, ортопед-травматолог в УМБАЛ „Св.Анна“- София. Завършил е Медицински Университет – София през 2005г. От 2008г. е ортопед-травматолог в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов” във Втора клиника по ортопедична травматология. Специализира в ендопротезирането както на големи стави – тазобедрена, колянна, глезенна, раменна, лакътна, така и на малките стави в областта на китката и ръката. Член е на Българската Ортопедична и Травматологична Асоциация (БОТА) и на Европейската Федерация на Националните Асоциации по Ортопедия и Травматология (EFORT). Пред Zdrave.net д-р Милев разказа за пътя си в ортопедията и травматологията, как е избрал специалността си и какво му носи тя. Междувременно разкри, че самият той е контузен е се нуждае от преглед при специалист.

 

Д-р Милев, защо избрахте медицината за своя професия?

Имам лека фамилна обремененост. Майка ми дълги години беше старша акушерка в АГ отделение в една Окръжна болница. Покрай нея и нейните колеги много се запалих по медицината. Когато реших да уча, това беше някъде 6-ти клас, кандидатствах и ме приеха в биологическата паралелка на Природо-математическата гимназия във Враца. Колегите на майка ми така ми бяха повлияли, че даже знаех с каква специалност ще бъда. Щях да съм гинеколог. Съдбата обаче си знае работата и станах ортопед-травматолог.

Как се случи?

Учих във време, когато беше едва ли не абсолютно задължително студентът по медицина да работи в болница като санитар. По онова време, влизайки в болницата като част от персонала, се вливаш в същността на дейността на тази болница. Естествено, най-големият притегателен център за студенти по медицина беше „Пирогов“. Попаднах там и първите си месеци изкарах във Второ вътрешно отделение, което беше наистина бойно кръщения. Това беше може би едно от най-тежките отделения на болницата тогава. Много исках обаче да заработя в гипсовъчната на „Пирогов“, прословутия 109 кабинет, където с много усилия попаднах. Навлизайки в тънкостите на занаята, един ден попаднах на един лекар, който с една блага физиономия ме попита: „Момче, ти какъв мислиш да ставаш?“ И аз както бях сигурен, че ще ставам гинеколог, изведнъж се замислих. Отговорих на въпроса доста уклончиво и той ми каза - „Ако се спреш на тази специалност и идваш с мен, ще те науча“. Този човек се казва доц. Сашо Асьов. И не случайно го последвах, когато дойде в „Св. Анна“.

В такъв случай отпада въпроса защо избрахте работата точно в „Св. Анна“.

Не, не само това е причината за избора ми. През годините „Св. Анна“ се беше превърнала в някаква имагинерна структура, особено в нашата сфера. Взех специалност в „Пирогов“, продължих да работя там и когато доцента даде идеята да си тръгнем, в началото не бях съвсем убеден къде точно отиваме. Идвайки тук обаче, разбрахме, че това е едно изключително добро място с огромен потенциал. Тук можем да приложим идеите си за развитие на клиниката, да правим неща по начина, по който ние ги виждаме за правилни, а не да следваме нечии чужди стереотипи. Тук имаме пълна свобода на действие, та дори може понякога да импровизираме. Медицината изисква от лекаря да проявява и малко творчество понякога, дори изкуството можем да го наречем.

Има ли сезонност в травматологията и кога е по-тежко - зимата или лятото?

Трудно ми е да кажа кога е по-тежко. Летният, пътният, травматизъм е по-тежък априори, тъй като това са високоенергийни травми в по-голямата си част.  Докато през зимата са повече от типа битови - подхлъзвания на лед, спъване в неравни плочки, но пък като обем те са повече. По отношение на зимата, има два девиза на травматолога - „Всяка снежинка - стотинка“ и „Счупеното носи щастие“.

Можете да добавите и трети - „Който чупи - купи“.

Да, може това да ни е „черешката на тортата“.

Кои са нещата, които Ви вдъхновяват в работата?

ЗА да получава човек вдъхновение, трябва да харесва и да обича това, което прави. В моя случай и на колегите, с които работя в екип, ние правим това, защото можем да го правим най-добре. Приемаме работата си като призвание, така сме възпитани от нашите учители. Опитваме се този модел да го налагаме и на нашите ученици. Възприел ли си работата като призвание, много по-бързо се вдъхновяваш и много по-лесно се получават нещата . Когато го правиш насила или по задължение, в повечето случаи срещаш всички възможни и невъзможни трудности по пътя си.

Кои са най-интересните Ви случаи?

Тежките ПТП-та, които се случиха тази година - едното на магистрала Тракия, а другото край Своге, в които имаше много загинали и пострадали хора. Те изискваха мобилизиране на сериозен личен ресурс на лекарите, за да може да бъдат селектирани правилно пациенти, а ние да дадем всичко, което знаем и можем, за да бъдем максимално полезни на пациентите. В тези катастрофи и в двата случая имахме пациенти, които бяха наистина тежки, политравматични, със серия счупвания, налагащи по няколко операции. Вдъхновяващото е крайния резултат - че пациентът се връща на крак, с добро присъствие на духа, като изключим психотравмата, която изисква повече време за възстановяване, подвижен и благодарен, което наистина е най-високата оценка за това, което правим.

А кой е случаят, който не можете да забравите?

Почти всички пациенти си ги помня. Ставам част от житейската история на всеки пациент, който е минал през ръцете ми и по някакъв начин всеки от тях оставя трайна следа в съзнанието ми, така че не мога да отлича някой конкретно.

Зачестяват ли травмите на възрастните хора през зимата?

По отношение на възрастните хора сезонност няма, по-скоро е серийно, когато има струпване на повече пациенти, а после са много по-малко. Възрастният човек обикновено пада вкъщи. Възрастните хора в резултат на придружаващите си заболявания, те се придвижват доста по-трудно. Най-общо казано - влачат си краката. Във всяка една къща има много препятствия - кабели, прагове, килими, в които възрастните хора се спъват. А вече от това банално падане от собствен ръст, се получават и сериозните травми, заради остеопорозата и меките кости.

Какви са личните Ви цели като професионалист?

С оглед на възрастта не мисля, че съм стигнал апогея на развитието си. В крайна сметка това, което искам най-много е да си върша работата така както аз считам за добре и пациентите са доволни. Занимавам се с ендопротезиране на големи стави - тазобедрена и коленна. Това ми е може би по-тясната специалност. Проф. Йотов казва, че ендопротезирането е висшия пилотаж в нашата сфера. Когато си изправен пред целта да върнеш нормалния живот на пациента, когато той вече е станал инвалид, като му смениш една, две или колкото са необходими стави, това е много сериозно изпитание както за пациента, така и за хирурга. Технологиите позволяват да съкратим оперативното време, т.е. риска за пациента намалява, а материалите, от които са произведени ставите са наистина толкова „френдли“, че позволяват много по-дълъг период, в който пациента да ги използва.

Как се разтоварвате от това напрегнато всекидневие?

Аз съм домошар и си обичам семейството. Имам син на 9 години, който спортува активно. Разтоварвам се покрай него с ходене по тренировки и мачове. От друга страна травмата ми е от спорт. Спортувам, неделя вечер с приятели и колеги си правим мачлета. Обичам да пътувам в чужбина, да разглеждам различни интересни неща, забележителности. Нищо специално, по-скоро тривиално. Винаги се старая да не пренасям работата вкъщи. В края на работния ден, сваляйки си престилката и обличайки всекидневните си дрехи, оставям проблемите в болницата.    



Други интервюта

Коментари по темата

Правила на форума за коментари
RWPh

В.Комощичанова 07.02.2020 13:03:16

Имам честа да познавам майка на доктора. Явно е амбициозен и изпълнителен като нея!

БЛ. БЕРЧЕВА 07.12.2018 18:51:13

ОСВЕН ДОБЪР СПЕЦИАЛИСТ, ДАРЯВАЩ ЗДРАВЕ, ПЪЛНОЦЕНЕН И ДОСТОЕН ЖИВОТ НА ВСИЧКИ ХОРА, ПРИ РАЗЛИЧНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПОПАДНАЛИ В НЕГОВИТЕ ВЪЛШЕБНИ РЪЦЕ, БЛАГОДАРЕНИЕ НА КОИТО ПРЕУДОЛЯВАТ ЖЕСТОКИТЕ ИЗПИТАНИЯ НА СЪДБАТА---СТАНИСЛАВ Е ЕДИН ПРЕКРАСЕН ЧОВЕК , РАЗДАВАЩ МНОГО ОБИЧ, ПОДКРЕПА, УВАЖЕНИЕ, ТОПЛОТА И СВЕТЛИНА НА ВСЕКИ, ДОКОСНАЛ СЕ ДО НЕГОВОТО ОГРОМНО СЪРЦЕ!

И аз не го познавам, но споделям, че така се прави! Благодаря! 03.12.2018 01:46:53

+++++++++++++++++++++ Успех на неговите по-млади колеги и ученици!

Един ОПЛ на 33 02.12.2018 17:52:15

Вече във втори подобен материал срещам името на доцент Асьов. Не го познавам,но явно е умен човек -взел е едни млади момчета, дошли от никъдето си, научил ги и им дал шанс за професионално развитие. Така се прави! Моите уважения!


Всичко за коронавируса
За героите в бялo
Още новини
Д-р Йоана Попова: Доверието на пациента е най-голямата награда за труда ни
01.08.2021 09:36:36

Д-р Йоана Попова: Доверието на пациента е най-голямата награда за труда ни

Д-р Йоана Попова е възпитаник на МУ - София. Завършва образованието си през 2020 г. и започва ...

Безплатни консултации по кърмене в УМБАЛ „Свети Георги“
01.08.2021 09:09:44

Безплатни консултации по кърмене в УМБАЛ „Свети Георги“

Майчината кърма подпомага антивирусната защита на бебето и при наличие на антитела срещу КОВИД-19 ...




Актуална тема
Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?
12.05.2021 15:14:28 Полина Тодорова

Нужна ли е промяна на търговския статут на болниците?

Със затихването на епидемията от COVID една друга ключова за здравния сектор тема отново бе поста ...

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?
07.04.2021 17:13:52 Полина Тодорова

Нужна ли ни бе епидемия, за да оценим медиците си?

Изминалата една година беляза целия свят със знака на битката срещу Covid-19. След тези тежки мес ...

Въпроси и отговори за ваксините
24.02.2021 16:15:02 Полина Тодорова

Въпроси и отговори за ваксините

От дни в България е в ход масовата имунизация срещу COVID. След осигуряването на т. нар. зеле ...

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?
14.01.2021 17:20:00 Полина Тодорова

Е-здравеопазването – кога, ако не сега?

Кризата, породена от COVID-19, създаде проблеми, чието решение вече близо година е истинско преди ...