Приоритет на СЗО в пандемията е психичното здраве на хората

Доц. д-р Михаил Околийски е лекар, психиатър с 23 години практика, като от 2014 г. е и експерт на Световната здравна организация в България. Създаването на Коалиция за психично здраве е един от основните приоритети на СЗО за Европа, включително и в България. Ето как доц. Околийски обясни нуждата от допълнителен фокус на обществото и политиците към проблемите на психичното здраве.  

Доц. Околийски, какво наложи създаването на Коалиция за психично здраве, инициирана от СЗО?

От една страна, наложи я липсата на разбиране у населението за естеството на психичните заболявания, особено за честите психични заболявания, каквито са например тревожните разстройства и депресиите. Много често те са подценявани. Смята се, че човек може да се справи сам с тревожността си или с депресията си, че те не са нещо сериозно и могат да минат от само себе си. Само че хора с депресия правят много по-често опити за самоубийства. Освен подценяване, съществува и голяма доза стигматизация на тези заболявания. От години в България честите психични заболявания не се адресират по правилния начин. Затова и сега продължаваме информационната кампания за депресията, която започнахме преди две години.

От друга страна, в работния си план за Европа СЗО определи четири основни приоритета, като един от тях е психичното здраве. СЗО реши да инвестира време, усилия и финансови средства, за да бъдат подпомогнати страните членки и специално България за създаването на повече психичноздравни услуги в общността, да се работи за дестигматизацията на хората с психичноздравни проблеми и за тяхното овластяване. В нашия двугодишен план за сътрудничество тази тема е залегнала и ще бъде продължена догодина. Коалицията за психично здраве в България вече се оформи от въодушевени партньори, като мотото, под което ще работим, е „Победи депресията!“. Коалицията включва Офиса на СЗО в България, Националния център по обществено здраве и анализи, УНИЦЕФ - България, Фондация „Глобална инициатива в психиатрията“, Фондация „В помощ на здравето“, като основната ни медийна платформа е Портал на пациента. Надяваме се заедно да надградим досегашните усилия с още много дейности.

Каква част от населението в България е с чести психични заболявания?

Имаме надеждни научни данни от две епидемиологични проучвания, които сме провели. Инициативата беше на СЗО, а се изпълни от Центъра по обществено здраве и анализи. Около 1% са хората с шизофрения и тежки психични заболявания. Докато от чести психични заболявания в България страдат около 18%, което на практика означава, че всеки пети човек има или е имал някога в живота си някакъв вид психично разстройство – най-често тревожно разстройство, паник-атаки, депресивно разстройство, посттравматично стресово разстройство или някаква зависимост от вещества (алкохол или наркотици). Почти половината от психичните заболявания започват на около 14-годишна възраст. А депресията се удвоява при хората над 65-годишна възраст. Така че проблемът е голям.  

Какво липсва в системата на психиатричната помощ у нас?

Всичко. Като се започне от специалисти – липсват психиатри, психолози, психиатрични медицински сестри. Липсва и добро финансиране от Здравноосигурителната каса, която поема само малка част от психиатричното лечение. За здравноосигурените НЗОК поема само две визити при психиатър в първия месец и след това по една визита на месец, което е крайно недостатъчно. Много хора обаче не са здравноосигурени и не могат да ползват дори тези услуги. Плюс това финансирането на психиатричната помощ е много объркано. От една страна, има Здравна каса. От друга, през държавния бюджет Министерството на здравеопазването финансира стационарното психиатрично обслужване – това е лечението в психиатричните болници. Те са в окаяно състояние и изобщо не са реформирани вече 30 години след края на комунистическия режим. В част от тях има някои добри практики. Всъщност лошата работа в психиатриите не се дължи на нежеланието на директорите и на специалистите да работят, а на това, че тези болници са отдалечени от населените места и че финансирането им е крайно недостатъчно. Единствената болница, която се намира в голям град, е в Пазарджик и тя функционира много добре. Това е още една причина да искаме да се разкриват и поддържат институции за психичноздравни грижи в големи населени места, където хората живеят.

Третият проблем е достъпът до психичноздравни грижи. Той е затруднен не само заради липсващите финанси, но и поради факта, че хората обикновено не разпознават психичноздравните проблеми и минава доста дълго време преди да потърсят помощ. Това се дължи и на стигмата, но и на липсата на здравна грамотност, на невъзможността човек да разпознае у себе си симптомите на психична болест. Много често хората се „самолекуват“ – мъжете чрез употреба на алкохол или чрез неглижиране на проблема, а жените чрез употреба на болкоуспокояващи медикаменти. Така минава доста време преди да се получи помощ от специалист.

В какво ще се състои работата на Коалицията за психично здраве в България?

Една част от работата ни е в това да оповестим проблема, да насочим към него вниманието и на гражданите, и на взимащите решения политици, за да започне да се говори смислено за психичното здраве. Надявам се, че най-накрая ще можем да стартираме и работата по Националната стратегия за психично здраве, която беше приета тази година. Тя предвижда много сериозни реформи на психиатричното обслужване. Голяма част от тези реформи ще се случат благодарение на това, че СЗО съвместно с Министерство на здравеопазването успя да осигури много средства за психиатрична реформа в Плана за възстановяване и устойчивост, който вече е в Брюксел. В него са предвидени средства както за разкриването на услуги в общността, така и за ремонтирането на част от психиатричните институции, без които не може да се направи плавен преход към модерната психичноздравна помощ. Психиатричните болници не трябва да се затворят веднага. Докато се затворят, ще отнеме много години, а дотогава трябва да има къде хората да се лекуват при нужда от хоспитализация. Но условията на живот и на лечение в тези здравни заведения трябва да бъдат много по-добри. В момента са изключително мизерни и недостойни както за пациентите, така и за работещите в болниците специалисти. 

Ето това са двете основни насоки на работа на Коалицията за психично здраве.

Как върви въвеждането на психичноздравни услуги в общността?

За съжаление в момента лидерството в тази сфера е отново в Министерството на труда и социалната политика. То поддържа така наречените центрове за възрастни с психични увреждания, функциониращи на територията на цялата страна. Но за психичноздравни услуги в общността се изисква по-добро междусекторно сътрудничество с Министерство на здравеопазването и с местните здравни структури. Защото хората имат нужда не само от социална рехабилитация, но и от амбулаторно лечение, което не се случва напълно в тези центрове. Плюс това тези центрове са крайно недостатъчни. В София са само два, при положение че това е двумилионен град. Би трябвало във всеки квартал на София да има поне по един общностен център за психично здраве, в който хората да получават психичноздравна грижа и да се срещат един с друг, да прекарват смислено време там и да получават в крайна сметка по-добро качество на живот.

Дали е възможно честите психични разстройства да се изравнят по организация на лечението с всяка друга соматична болест?

Това в известна степен се случва и до момента. Има добре работещи психолози и психиатри, при които хората ходят без да се срамуват, без да имат предразсъдъци. Проблемът е, че само част от така наречените частни психиатри работят със Здравната каса, колкото и недостатъчни да са финансираните по този начин услуги. За всяко друго лечение или психотерапия пациентът трябва да плаща от джоба си, което е непосилно за повечето хора. Това е другата основна борба на СЗО – за универсално здравно покритие, тоест хората да могат да ползват здравни услуги по всяко време, без финансови бариери. Това в България не е осигурено. Скандално е също, че помощта от психолог изобщо не се покрива от Здравната каса, за разлика от касите в западноевропейските страни. 

Оптимист ли сте за реформирането на психиатричната помощ в България?

Умерен оптимист съм, защото всяко добро намерение трябва да бъде обвързано с финансиране, с бюджет. Има доста пари по Плана за възстановяване и развитие, които се надявам да бъдат използвани както трябва и да се промени тази срамна традиция само 2% от здравния бюджет да се отделя за психично здраве. Финансирането на психиатричното лечение и на психичноздравните услуги трябва да бъде много по-голямо. В COVID пандемията се видя колко е важно психичното здраве. Много хора поради страх от вируса, поради невъзможност да работят, поради неизвестността за бъдещето развиха тревожни и депресивни разстройства, а хора, които вече са имали психичноздравен проблем, го отключиха отново. Обществото осъзна ясно, че трябва да се обърне много по-сериозно внимание на психичното здраве, че то трябва да е централна тема за здравните политици и че трябва да се финансират адекватно психичноздравните услуги.

Как децата и младото поколение преживяват пандемията? Няма ли да отключат сега или след време психични заболявания?

Да, децата са сред най-рисковите групи в пандемията. В България децата са онеправдани, защото нищо не се прави за тяхното психично здраве. Не съществува здравно образование в училищата, часове, в които да могат да говорят за притесненията си, за чувствата си, за своето психично, физическо и сексуално здраве. Затова в Европа с най-много здравни рискове са българските деца и тийнейджъри. Те са първи по тютюнопушене, прием на алкохол, прием на вещества, по време, прекарано в игра на компютър, по липса на умения за всякакви междуличностни контакти и за партньорски връзки, по лоша връзка със семействата си и най-вече с майките си. Лошото е, че децата и младите хора с проблеми стават след време възрастни хора с проблеми. Затова българската нация е много по-болна от западните нации.

За щастие, благодарение на лидерството на служебния здравен министър, Планът за възстановяване и устойчивост беше променен. В него залегна със съответното финансиране реформа №6, която предвижда догодина в училищата в страната да се въведе здравно образование за всички деца, съобразено с възрастта им. СЗО е заявила готовността си за партниране по здравното образование, защото имаме добрите практики в Германия и в другите западноевропейски страни, където берат плодовете на това здравно образование. Техните деца с в много добро здравно състояние.

Кои ще са преподавателите в часовете по здравно образование?

Преподаватели може да станат след съответното обучение учители по някои от хуманитарните предмети или пък заинтересовани учители. Може да бъдат и външни специалисти. Аз самият съм работил дълги години в Немската и във Френската гимназия в София, като съм преподавал здравно образование. Виждал съм огромната полза от тези уроци. В реално време децата подобряват здравните си показатели. Те имат огромен интерес при интересно и чувствително представяне на здравните теми.

Българските деца категорично не са подготвени за реалния живот, който им предстои. И след това се изненадваме, че като възрастни те имат лоши човешки взаимоотношения, че им липсва толерантност един към друг, че настъпват драми в семейните и партньорските им взаимоотношения. А всичко това може да се научи. Създадени са уроци и добри практики от колегите от Националния център по обществено здраве и анализи. Тези уроци може да бъдат адаптирани според възрастта на децата и да се започне активна работа още от следващата година.