Американски лекари постигнаха рекорд в областта на ксенотрансплантацията – бъбрек от генетично модифицирано прасе е функционирал в човешки организъм в продължение на 271 дни. Това е най-дългият регистриран период досега, предаде Би Би Си (BBC).
Пациентът Тим Андрюс заявява, че трансплантацията му е дала надежда и го е спасила от месеци, през които е трябвало да посещава болница за диализа.
Екипът на болницата Mass General Brigham посочва, че резултатите показват потенциала на органите от прасета да служат като „мост“, докато стане възможна трансплантация от човешки донор.
В крайна сметка свинският бъбрек престанал да функционира и бил отстранен. Андрюс се нуждаел от кратък период на диализа, преди да бъде намерен човешки донор.
Андрюс е страдал от терминално бъбречно заболяване вследствие на диабет тип 2, а бъбреците му постепенно са отказвали.
Той е бил на 66 години, когато на 25 януари 2025 г. му е извършена ксенотрансплантацията.
Според данните, публикувани в медицинското списание Lancet, трансплантираният свински бъбрек започнал да функционира веднага.
Органът продължил да работи в продължение на 271 дни, преди да бъде отстранен през октомври 2025 г. След това Тим бил на диализа в продължение на 82 дни, докато през януари тази година получил бъбрек от човешки донор.
Новият орган функционира добре.
Ксенотрансплантацията – използването на органи от друг животински вид – се проучва активно заради хроничния недостиг на донорски органи. Прасетата се смятат за един от най-подходящите животински видове за ксенотрансплантация. Органите им са приблизително с подходящ размер за човешкия организъм, а учените имат дългогодишен опит в отглеждането им.
Трансплантацията обаче не е толкова проста. Човешката имунна система веднага разпознава свинския орган като чужд и започва мощна атака, която може бързо да го унищожи.
Затова изследователите разработват миниатюрни прасета от породата Юкатан, чиито гени са претърпели 69 модификации с цел органите им да бъдат „хуманизирани“.
Промените премахват определени характеристики на свинските клетки, които човешката имунна система разпознава и атакува. Добавена е и човешка ДНК, която помага на тъканите да се „скрият“ от имунната система.
Други генетични промени са насочени към неутрализирането на вируси, които се съдържат в ДНК на прасетата и могат да предизвикат инфекция.
Снимка: Pixabay
