Проблемът с ваксините: Разнопосочните послания на медиците разколебават хората

Разнопосочните послания на медиците разколебават хората. Така обобщи проблема с имунизационното покритие с ваксините по желание, каквито са антигрипната и тази срещу рака на маточната шийка, председателят на парламентарната комисия по здравеопазване д-р Даниела Дариткова по време на дискусията „COVID-19 и предизвикателствата пред имунопрофилактиката на заразните заболявания“. По думите й това е и причината за масовото пренебрегване на мерките срещу разпространението и на коронавируса.

Проблемът с антиваксърските настроения набира все по-висока скорост в последните години. И макар че в момента изглежда позатихнал заради надеждата, че скоро ще бъде открита действаща ваксина срещу COVID-19, резултатите от имунизациите не са оптимистични.

По данни на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) средногодишното ваксинално покритие срещу сезонния грип е 2%. От миналата година, с Националната програма за подобряване на ваксинопрофилактиката при възрастни над 65 г., процентът е скочил двойно - на 4%, а тази година, заради коронавируса, най-вероятно ще достигне 7%.

„Ваксините по програмата са увеличени от 120 000 на 180 000. Отделно в аптечната мрежа има допълнителни количества, но търсенето е такова, че свършват за два-три дни“, каза директорът на НЗЦПБ проф. Тодор Кантарджиев.

По думите му ваксината намалява тежките форми и усложненията от сезонен грип. Амбулаторните прегледи, дължащи се на грип, могат да намалеят с до 60% при имунизираните, с близо 60% да намалеят хоспитализациите, дължащи се на грип, а с над 74% - на деца в интензивни отделения, заради усложненията на грипа.

„Дълго време казвахме на хората да се ваксинират, за да се предпазят от грип. От няколко години обаче започнахме да им казваме истината - ваксината не предпазва от разболяване, а намалява най-малко два пъти вероятността да се срещнеш с лекаря си по повод сезонен грип“, допълни проф. Кантарджиев.

Според д-р Дариткова няколко инцидента са причината хората да се откажат да ваксинират децата си срещу човешкия папилома вирус и съответно да ги предпазят от рак на маточната шийка. Това е и причината много лекари да не препоръчват поставянето й или да оставят решението единствено и само на родителите. Според председателя на Българската педиатрична асоциация проф. Владимир Пилософ обаче проблемът е по-скоро финансов - личните лекари получавали 6 лв. за поставянето на задължителна ваксина и 4 лв. - за ваксина по желание. „Неуместно е да се разделят ваксините на задължителните и препоръчителни“, каза той и подчерта, че сред препоръчителните ваксини е и тази срещу варицела.

Каква е обективната ситуация

В Националната програма за първична профилактика на рак на маточната шийка на страната ни е заложено да се постигне 75% имунизационно покритие срещу болестта. Данните обаче показват, че през 2019 г. обхватът с първи прием на ваксината е 10,24%, а обхватът на завършената имунизация с две дози е 7,05%.

Според заложения в Европейската комисия план до 2030 г. всички държави в Европа трябва да са въвели ефективни стратегии за елиминиране на рака, свързан с HPV, и да е осигурено ваксинационно покритие от най-малко 90% и за двата пола. От СЗО предлагат към програмата да се включат задължителен скрининг за HPV с обхват поне 70% от жените и своевременен достъп до ефикасно лечение на HPV лезии и рак за най-малко 90% от диагностицираните.

„Изпълнението на тези цели засега е мираж“, каза обаче председателят на Българската асоциация по онкогинекология проф. Галина Чакалова и заяви, че проблемът идва най-вече от родителите, които отказват да имунизират децата. Затова проф. Чакалова призова законодателят да даде възможност на младите жени да бъдат ваксинирани след навършване на пълнолетие, ако в детска възраст родителите им не са го направили.

По отношение на ваксината срещу варицела ситуацията е същата. Опитът през последните 10 години с т. нар. препоръчителни ваксини, включително тези по националните програми, не е много насърчителен, казват от БПА. Това е и причината от Педиатричната асоциация да препоръчват ваксината срещу варицела да бъде включена в имунизационния календар, като целта е да се постигне над 80% покритие.

Липса на доставки

Дори и хората обаче да бъдат убедени в предимството на поставянето на редица ваксини, те трудно биха стигнали до тях. Пример за това е противогрипната ваксина, която изведнъж стана един от най-търсените лекарствени продукти, а доставеното за сезона количество вече е изчерпано.

Според фармацевтичните компании-производители това се дължи на дългото технологично време, нужно за производството на ваксините. Периодът често надхвърля 6 месеца, което пък означава, че количествата за ваксината срещу сезонния грип трябва да бъдат заявявани в началото на годината, когато все още не е ясно какво ще бъде търсенето. От друга страна това е сезонен продукт, чиято трайност е максимум година и изостаналото количество трябва да бъде унищожено.

Втората причина според компаниите е във факта, че България е „печално известна с рестриктивната си политика по отношение на реферирането на цените.“ Това ограничавало възможностите на пазара и възможността на него да се появят конкурентни продукти.

„Някой може да смени модела си на присъствие в държавата, а това ограничава възможността на държавата да осигури необходимите количества от ваксините. Затова е нужно те да бъдат считани за по-специален лекарствен продукт и да не се подчиняват на общите условия за реимбурсиране от НЗОК. Може да се вземе средното аритметично от трите най-ниски цени в Европа, но да се търси най-ниската цена не е решение“, смятат от компаниите.

Решението за антиваксърите

„Ваксинопрофилактиката е изключително отговорна дейност и е необходимо чрез образователен подход да се достига до обществото и да се противодейства на силно изразените антиваксинални настроения. Не смятам, че с репресия трябва да търсим убеждение“, заяви д-р Даниела Дариткова.

По думите й, ако се използва силата на социалните мрежи, може да бъде убедено обществото, че ваксинопрофилактиката е най-важното постижение на медицината.

Експертите също са на мнение, че най-големият пропуск на държавата са кампаниите. „Няма редовна кампания за ваксините. Тя обаче трябва да се прави от специалисти, за което трябва да им се плаща. Не смятам, че разходите биха били големи, но пък ефективността ще е огромна“, категорично заяви проф. Пилософ.

Липсата на редовни кампании е факт, както обаче са факт и твърдите мнения на голяма част от съвременните родители срещу ваксините. Шансът е обществото да бъде убедено в ползата им, ако заради ваксината срещу COVID-19 хората отново заживеят нормално. И ако медиците започнат да казват истината откровено без противоречие и преувеличение.