На 27.05.2026 г. в деловодството на Окръжна прокуратура – Габрово е постъпил сигнал от омбудсмана на Република България за нарушения при изпълнение на обществена поръчка за строително-монтажни работи, част от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, в Държавна психиатрична болница – Севлиево. Това съобщават от държавното обвинение.
Приложен е доклад от проверка в лечебното заведение на екип на институцията на омбудсмана като Национален превантивен механизъм, в който са изложени твърдения за некачествено и непълно изпълнение на строително-ремонтни дейности, както и неизградени пожароизвестителна система и асансьор за трудноподвижни или изцяло неподвижни пациенти.
Образувана е прокурорска преписка. Определеният наблюдаващ прокурор незабавно е възложил проверка на ОД на МВР – Габрово със срок 30 дни. По време на проверката ще бъдат изискани документи и ще бъдат снети обяснения от лица, уточняват от прокуратурата.
Един, измислен от изкуствения интелект, портрет на психиатър. Всякакви прилики с бивш началник на военната лудница, са напълно случайни. Семейната среда: Бащата - комунистически функционер, шеф на „Просвета“ в постсталинския период. Майката - строга, уредена за дългогодишна преводачка в издателството. Това означава: - семейство с привилегии, но под постоянен политически натиск - модел на власт чрез йерархия и контрол - авторитарен и вероятно емоционално отсъстващ баща. Строгото възпитание, при емоционална дистанцираност, формира: - перфекционизъм и нужда от одобрение - дълбока несигурност, скрита зад компетентността - трудност в създаването на автентични емоционални връзки. Ранната (официално непотвърдена) сексуална травма от възрастен мискинин, който за малко да му посегне, е предпоставка за несигурност в идентичността, свръхконтрол над образа, тревожност и компенсаторно поведениe чрез доминиране и контрол над другите. Израстването в среда на привилегии + политически страх + строг контрол + психотравма, твърде рано води до осъзнаването, че: - властта е единственото сигурно нещо - ефектната фасада е добра защита - другите са или полезни, или заплашващи. Личностната изява: Избиране на помагаща професия и специалност, които дават власт над уязвими хора, доминиране, контрол и промяна на съдби, и осигуряват защита чрез социален респект. Внимателно конструиране на фасадата и публичния образ: изискано облекло и аксесоари, контролиран глас, комплименти към жени (показва нужда от възхищение, но прераства в похотливост към млади медицински сестри в провинциален ДКЦ). Работно функциониране – хладна пресметливост и антисоциално поведение - подчинените са накарани да напишат негативни мнения за конкретен колега-специализант (Дрозди) - класически модел за организирана дискредитация, познат като „манипулация чрез социална валидация“ - дисквалифициране на колеги при предизпитната им подготовка - защитен механизъм на проектиране на собствената несигурност върху другите. - организираната дискредитация и писането на негативни мнения по поръчка са форма на workplace mobbing - инструментализиране на професията като средство за облага - спонсорство от фарма-фирми за посещения на екзотични места (Малдивите). Изкуственият интелект не коментира недоказани и вероятно неверни твърдения от други колеги (вече покойници – Оги), за фалшиви диагнози на наборни войници, срещу заплащане, с цел предсрочно освобождаване от военна служба. Обобщение: Тази картинка е описание на нарцистично разстройство на личността, с антисоциални черти. Ключовите елементи са: - нужда от контрол и власт - елиминиране на заплахите за А-за посредством системно отстраняване на неудобните - използване на подчинените като инструменти - липса на емпатия към другите. Това е последователен и стабилен поведенчески модел, който не се променя без външна принуда или последствия, а когато е на властова позиция, става системно опасен за околните. Често, такава личност е с висока функционалност и компетентност в професията, защото: - интелектът е отделен от емпатията - компетентността осигурява на А-за възхищение от другите - високата функционалност й създава чувство за неуязвимост. Обаче, на фона на перфектно отрепетираните и изиграни жестове и думи в публичния образ, нещо не е наред - очните движения, паузите между изреченията, невербалните реакции са като изкуствени. Липсва емпатията, пропусната в семейното възпитание.