Появилите се доказателства, че имунната защита на организма след преболедуване от COVID-19 може да бъде краткотрайна още повече затруднява работата на създателите на ваксина, която може да осигури пълноценна защита от инфекцията и да предотврати бъдещи нови вълни на заболяването. Това заявяват групи британски учени, цитирани от Агенция Ройтерс.
Предварителните проучвания в Китай, Германия, Великобритания и други страни доказват, че пациенти, заразени с новия коронавирус, изграждат защитни антитела срещу коронавируса като част от общата си имунната защита, но вероятно тяхното действие продължава само няколко месеца.
„В действителност повечето хора изграждат антитела, но те бързо отслабват, което предполага, че човекът остава с много слаб имунитет“, коментира имунологът проф. Даниел Алтман от Imperial College London.
Друг негов колега - доц. Стивън Грифин от Университета в Лийдс, смята, че за да бъдат наистина ефективни, ваксините срещу COVID-19 или трябва да генерират по-силна и дълготрайна защита, или може да се наложи да се прилагат редовно, а не еднократно.
Това създава много сериозни проблеми пред екипите, работещи над създаването на ваксини, а и пред органите на общественото здраве, които ще се стремят да ги използват за пълноценна защита на населението от бъдещи вълни на пандемията.
Повече от 100 изследователски екипи и компании по света се стремят да разработят ваксини срещу COVID-19, а най-малко 17 вече са във фаза изпитвания върху хора.
Предклинично изпитване върху прасета на ваксината COVID-19 на AstraZeneca, известна като AZD1222, показа, че две дози предизвикват по-голям отговор на антитела отколкото еднократна доза, посочва агенцията. Засега обаче няма данни от изпитвания върху хора.
Според проф. Джефри Арнолд, гост-професор по микробиология в Оксфордския университет на Великобритания и бивш експерт на компанията Санофи Пастьор, не е задължително да следва, че намаляването на имунитета след инфекция с COVID-19 ще бъде идентично на имунния отговор, индуциран с ваксина.
По думите на доц. Грифин и други негови колеги е възможно в бъдеще здравните власти да бъдат изправени пред необходимостта от прилагане на ваксина повече от веднъж – чрез бустерни дози през равни интервали от време или като комбинации от два или повече вида. Ученият не крие мнението си, че осигуряването на повече ваксини на практика би било огромно предизвикателство за системите за обществено здраве.
„Осигуряването дори на една доза ваксина за всички хора по целия свят е едно, а на няколко дози е съвсем друго“, коментира доц. Грифин.