Промени в Наредбата за яслите изключват тълкуването за броя медици на яслена група?

„Ще предприемем действия в най-скоро време, за да може да въведем норма, която да не предизвиква необходимост от тълкуване“. Това заяви здравната министърка Катя Ивкова във времето за парламентарен контрол във връзка с тежкия недостиг на медицински сестри в яслените групи.

Конкретният повод за думите й бе въпрос от Елисавета Белобрадова (ДБ), засягащ ситуацията в столицата, за която наскоро отново алармираха от Столичната община.

Ивкова обаче отбеляза, че недостигът на медицински специалисти в яслите обхваща немалко общини.

Министърката посочи, че нормативната уредба предвижда решение на проблема в случаите, когато не могат да бъдат осигурени нужните според Наредба 26 медици, и посочи текста в нея, според който: „По изключение, когато трайно не може да се осигури назначаването на медицински специалист за обслужване на децата в яслена група за времето на престоя на децата в детската ясла, обслужването им в една яслена група може да се осъществява най-малко от един педагог, преминал обучение по теми от областта на ранното детско развитие, комплексната промоция на здраве и първа помощ, и една детегледачка. Изключението се прилага само при условие, че в детската ясла е назначен най-малко един медицински специалист“.

Според нея текстът е напълно ясен и при недостиг на медицински кадри общините могат да го прилагат, за да не затварят яслени групи – казус, за който алармираха от СО и който бе засегнат във въпроса на Белобрадова.

Както според СО, така и според депутатката обаче текстът е тълкуван различно от различни институции. Затова Ивкова пое ангажимент заедно с колегите си от Министерството на образованието и науката да изработи промяна, която да въведе неподлежаща на тълкуване норма.

В отговора си на друг въпрос, засягащ недостига на медицинските сестри като цяло в здравната система, министърката отбеляза, че за последните 35 години броят на медицинските сестри е намалял почти два пъти - от 53 810 през 1990 г. на 28 357 през 2025 г., а по данни на Националния статистически институт през 2025 г. над 76% от медицинските сестри са на възраст над 45 години.

„Причините са натрупвани дълго: ниско заплащане, свръхнатоварване, включително с нискоквалифицирани дейности, недооценяване от други медицински специалисти, медиите и обществото, както и наименованието на квалификацията в женски род и свързаното с него феминизиране на професията. Тези фактори продължават да ограничават интереса на младите хора към професията“, коментира Ивкова.

По думите й подходът на МЗ е насочен към основните причини за недостига: повече хора да влизат в професията, обучението да бъде по-достъпно, медицинските сестри да бъдат освободени от дейности, които не изискват тяхната квалификация, а подкрепата да достига до специалностите и областите с най-голям недостиг.

Тя посочи, че приемът за специалността се увеличава ежегодно, като за предстоящата академична година са предвидени 1310 места, като също така са утвърдени и 771 места по реда, при който държавата заплаща обучението на студенти, сключили договор с работодател. След завършване те имат задължение да работят поне пет години при същия работодател.

Ивкова напомни още, че миналата година специалността „Медицинска сестра“ бе обявена за защитена и студентите държавна поръчка са освободени от такси.

„Тежестта на проблема изисква мерките да действат едновременно и да бъдат оценявани според реалния им времеви хоризонт. Увеличеният прием разширява бъдещия кадрови потенциал, но ефектът му ще се прояви след години. Затова паралелно се прилагат мерки за достъпно обучение, по-добро разпределение, специализация, освобождаване от нискоквалифицирани дейности и отговорност на лечебните заведения за привличане и задържане на кадри“, обясни още министърката.