Предракът и ракът на маточната шийка заемат важно място в областта на онкогинекологичните заболявания. Според Националния раков регистър новозаболелите жени от 2005 до 2017 година непрекъснато се увеличават, като достигат до 1200 годишно.
По данни на проф. д-р Стефан Иванов от Катедрата по акушерство и гинекология към МУ-Варна най-засегната е възрастовата група от 40 до 50 години, но с всяка изминала година възрастовият праг рязко намалява. Причина за заболяването в 75% от случите са инфекции, свързани с човешките папиломни вируси, които наброяват повече от 120 типа.
Откривател на вируса, причинител на заболяването, е носителят на Нобелова награда за медицина проф. Харалд Цурхаузен, който дълги години е и председател на Немския институт за изследване на рака (DKFZ) в град Хайделберг. През 2011 г. по покана на ръководството на МУ-Варна той бе гост-лектор в университета и изнесе лекция пред академичната общност на тема „Инфекциозни агенти и връзката им с онкологичните заболявания”.
Друга причина за развитието на болестта са някои генетични фактори на околната среда. „Последни проучвания сочат, че при около 20-30% от жените причината за заболяването не е вирусно обусловена. Времето за превръщане на предрак в рак на маточната шийка се движи от 12 месеца до 10 години“, обяснява проф. Стефан Иванов.
Той посочва още, че сред основните рискови фактори, водещи до появата на рак, са: тютюнопушенето, тъй като потиска локалния имунитет на маточната шийка; инфекциите, обусловени от други микробни агенти (хламидия, трипер, херпес симплекс, трихомонас вагиналис); влиянието на половите хормони, което се проявява при пациентки, които дълго време прилагат противозачатъчни средства; потиснат имунитет; диетични фактори – дефицит на витамин А или бета-каротен.
Специалистът съветва, че най-важното за заболяването е да се открие в предраков стадий, когато то е все още асимптомно. Извършва се т.нар. конизация на маточната шийка, която представлява диагностична и лечебна процедура. Единственият начин то да бъде открито обаче е навременният преглед при специалист. Провеждането на ефективна профилактика има 2 важни предпоставки - наличието на ефективен скрининг (изследователски метод, чиято цел е извършването на предварителен подбор), както и достатъчни познания за рисковите фактори, които могат да се елиминират при адекватна и широкодостъпна информация.
„Трите най-използвани скринингови метода са цитологичен, колпоскопски и биопсичен. Те се съчетават в името на ранната диагностика и лечение на предраковите и раковите заболявания на маточната шийка. Катедрата по акушерство и гинекология на МУ-Варна въведе и метода LBC (течно базирана цитология). Тази технология е най-ефективна и може да се провежда на 3-годишен интервал, като увеличава ефективността на скрининга с 25-30%“ - посочва проф. Иванов.
Лечението, което препоръчва да се провежда проф. Ст. Иванов, е комплексното. То се използва и във водещите световни онкогинекологични клиники. Терапевтичният подход се определя индивидуално за всяка болна от интердисциплинарен екип – онкогинеколог, радиолог, химиотерапевт, патолог и анестезиолог и други специалисти в зависимост от стадия на заболяването, хистологичната характеристика на тумора, възрастта, общото състояние и придружаващите заболявания. Хирургичният и лъчетерапевтичният метод, самостоятелно или в комбинация, са основни в лечението на рака на маточната шийка. Въвеждането на профилактика и превенция се осъществява с помощта на две ваксини, които се прилагат масово – Silgard (Gardasil) и Cervarix. През последните години в Австралия, САЩ и Западна Европа съществува тенденция да се ваксинират и момчетата. Целта на въвеждането на ваксинацията е да се внесе коренен прелом в предотвратяване на това заболяване.
МУ-Варна и неговите клинични структури, сред които СБАГАЛ-Варна и УМБАЛ „Св. Марина“, имат амбицията да се превърнат в специализиран модерен център за диагностика и лечение на предрака и рака на маточната шийка, разполагащ с широк набор от висококачествена апаратура и отлични специалисти. Чрез профилактиката и превенцията развитият индустриален свят се стреми да открива рано и лекува почти в 100% това коварно онкогинекологично заболяване.
Визитка
Проф. д-р Стефан Иванов завършва медицина във ВМИ-Варна през 1982 г., след което придобива специализации по акушерство и гинекология (1987 г.) и онкогинекология (1994 г.). Заема длъжностите ординатор, асистент и научен сътрудник 1-ва степен, работи като хабилитиран доцент към Катедрата по АГ - МУ-Варна, бил е и два мандата ръководител на катедрата. Специализирал е в Русия, САЩ, Германия и Австралия при проф. Невил Хакер. Има 132 публикации, 89 доклада, 32 постера и над 40 участия в научни конгреси и форуми у нас и чужбина. Член е на Българското дружество по акушерство и гинекология, на Българското онкогинекологично дружество, Европейската асоциация за изследване на рака (EACR), на Европейското общество по гинекологична онкология (ESGO) и др.
