Профилактичните прегледи да станат рутинни във всекидневието на българите

Д-р Елена Драгушева завършва Медицински факултет към Софийски университет „Св. Климент Охридски през 2016 г. с пълно отличие и награда Златен Кадуцей. Своята специалност Обща медицина придобива през 2020 г. 2023 придобива докторска степен след успешна защита на дисертационен труд по инфекциозни болести на тема „Постваксинален имунен отговор при хора, живеещи с HIV“. От 2017 - 2024 д-р Елена Драгушева е асистент на български и чуждестранни студенти медици в Медицински факултет към СУ. Към момента д-р Драгушева работи като семеен лекар на деца от всички възрасти и техните родители в практиката си „Меона Мед“ с три отделни локации. Заема и позицията заместник-директор по Лечебната дейност на Специализираната болница за активно лечение по инфекциозни и паразитни болести „Проф. Иван Киров“ от март 2025. 

Д-р Драгушева, наближава декември, припомнете на читателите ни каква е точната процедура за смяна на ОПЛ през предстоящия месец.

Промяната на избран общопрактикуващ лекар според правилата на НЗОК е стандартно два пъти годишно - в течение на месеците юни и декември. Когато пациент има лекар в друг град, прехвърлянето към нов избран ОПЛ може да бъде целогодишно, а извън сроковете има възможност за индивидуална процедура с одобрение от НЗОК.  За целта се попълва и подписва формуляр за избор на нов лекар, като това може да се осъществи и онлайн с електронен подпис. Съветвам при избор на общопрактикуващ лекар записването да се извършва лично и на място, защото именно директният контакт помага за изграждане на доверието между лекаря и пациента.  

Какво Ви споделят пациенти – каква е основната причина за смяна на ОПЛ?

Пациентите често споделят, че биха сменили своя лекар поради претовареност пред кабинетите на семейния си лекар и най-често поради липса на възможност за гъвкав график и достъп, включително и за онлайн консултация. Смятам, че в съвременния натоварен ритъм на живот времето е най-ценният ни ресурс. Разбира се, всички, работещи в сферата на медицината, сме много претоварени, в областта на общата медицина, семейните лекари са недостатъчен брой, но всеки пациент изисква да му бъде отделено време и внимание, което е ключово за добрата връзка и доверието. А именно това е ключът към  успеха в опазването и възстановяването на здравето на всеки пациент.

Пациентите, които сменят своя ОПЛ могат ли да бъдат спокойни, че медицинското им досие ще бъде автоматично прехвърлено към новия ОПЛ?

С въвеждането на електронния регистър НЗИС през последните години значително се подобри съхраняването и споделянето на информацията от здравното досие между лекарите. Новият ОПЛ би трябвало да има достъп до рецептурната книжка, издаваните рецепти за лекарства, както и до имунизационния календар с ваксинациите при децата. За съжаление често откривам, че информацията там е непълна. Поради това съветвам пациентите да не разчитат изцяло на електронното медицинско досие, а да поддържат и своя изрядна медицинска документация. 

Колко време отнема прехвърлянето на медицинската информация?

При избор на нов ОПЛ обичайно прехвърлянето в пациентската листа на лекаря се извършва няколко дни след изтичане на съответния месец. Но от момента на избор на ОПЛ, пациентите могат да ни посещават за получаване на медицинска помощ.

Кога може пациентът да започне да посещава своя нов ОПЛ след смяната?

Практически веднага, но преди да изтече месецът нямаме достъп до електронното му медицинско досие. Това създава трудности при пациентите с хронични заболявания, при издаване на рецепти за лекарства и медицински изделия, заплащани от НЗОК. Например - пациент се регистрира при нов ОПЛ в началото на месеца, но ако има нужда от рецепти по НЗОК в рамките на месеца, е необходимо лекарят да изпрати предварително неговия формуляр за избор до здравната каса с молба той да бъде включен в пациентската  листа. Налага се да пиша такива писма, което забавя процеса и изправя пациентите пред технически трудности в снабдяването с необходимите рецепти за лекарства и консумативи.

Кои са най-честите симптоми, които пациентите подценяват, но всъщност изискват своевременно посещение при ОПЛ?

Генерално пациентите в България много често не обръщат внимание на „малките сигнали“, които получават от тялото си. Често профилактичната дейност не се извършва целенасочено или е формална. Много рядко се случва пациент да дойде директно за профилактичен преглед в кабинета ми, което е грешка и голям пропуск в грижата за здравето ни.

Какви профилактични прегледи бихте препоръчали за различните възрастови групи сред Вашите пациенти особено с оглед на концепцията, която Вие развивате за семейно здраве?

Профилактичните прегледи трябва да станат рутинна практика в ежедневието на българите. За момента препоръките на здравната каса са според пол и възраст, като включват кръвни изследвания, изследвания на урина, ултразвук или мамография на млечни жлези, цитонамазка и преглед при АГ, туморен маркер за простатата при мъжете. Съвременните тенденции, подпомогнати от възможностите, които имаме с новите технологии, са за много допълнителни скринингови тестове, които обаче за момента са извън пакета на НЗОК. Това например е препоръката изследването за HPV постепенно да допълни досегашната цитонамазка в скрининга за най-честите онкологични заболявания при жените, асоциирани с папилома вирус.

Друга препоръка, която давам на всички мъже над 50 г  е да направят скрининг за новообразувания на дебелото черво, дори без да имат конкретни оплаквания. Освен това често при преглед на устната кухина насочвам пациенти и техните деца да извършат и стоматологичен преглед. 

Имат ли пропуски родителите по отношение на здравната профилактика на децата и с какво ОПЛ може да ги подпомогне?

Родителите, разбира се, са много загрижени и тревожни, когато се касае за остро заболяване на тяхното дете. Но често пропускат бавно протичащи и хронични състояния, касаещи опорно-двигателния апарат, походката и стойката на подрастващите. Това е предпоставка за развитие на изкривявания на гръбначния стълб, което ще окаже ефект върху целия организъм на детето в бъдеще. Именно затова обръщам внимание при профилактични прегледи на подрастващи за състоянието на гръбначния стълб и потенциални вреди от развитието на сколиоза и кифоза. Друг проблем представлява очното здраве, което често се пропуска в профилактичната грижа, а това е сериозен проблем, оказващ влияние върху концентрацията и работоспособността на детето в училище.

Какви нови профилактични услуги покрива здравната каса при ОПЛ от последните няколко години?

Като специалист приветствам разширяването на профилактичната грижа и в пакета дейности, покривани от здравната каса. От 2022 г. насам са разширени кръвните изследвания, с включени по-широки биохимични изследвания като чернодробни ензими, пикочна киселина, липиден профил както и скринингово изследване за вирусни хепатити B и С. Удължен е срокът за медицинското направление за ехография на млечни жлези от 30 на 60 дни, което дава възможност на повече жени да го извършат и да бъдат прегледани профилактично за новообразувания на млечните жлези. При децата също има разширени възможности за кръвни изследвания на 7, 10, 13 и 16 годишна възраст. С оглед на развитието на метаболитни заболявания при подрастващите се изследват скринингово кръвна захар, триглицериди и холестеролов профил.

Щастлива съм да споделя и за някои промени, касаещи ваксинопрофилактиката. От 2025 г. е въведена промяна в пневмококовата ваксина – от 10-валентна се премина към 15-валентна ваксина, която също се осигурява от държавата. Вече има възможност да бъдат имунизирани и момчета срещу заболявания, свързани с HPV по национална програма, а не както беше досега – ваксината да е безплатна само за момичета, което е голям успех и ще даде възможност да се разшири имунизационното покритие у нас.

Обсъжда се и въвеждането на варицелната имунизация като част от задължителния календар, което ще я направи достъпна и безплатна за всички деца. Масовото й въвеждане ще доведе до значим спад в заболяемостта и ще намали усложненията от това заболяване за децата, така и за техните родители.