„Сезонът, в който навлизаме – есенно-зимния, разбира се, ще ни среща с „обичайните заподозрени“. Това са и грипният вирус, и респираторно-синцитиалният вирус, разбира се, че и SARS-CoV-2 е тук, а дори не намесвам настинките и другите по-дребни играчи в картината, които също могат да ни създадат неприятности“. Това отбеляза пред bTV вирусоложката от БАН проф. Радостина Александрова.
Вирусът на COVID вече е много променен в сравнение с първоначалната си поява. Променена е и и имунната система на хората, която вече е подготвена за него, коментира проф. Александрова. Подобни промени вече са наблюдавани – при грипния вирус, припомни тя.
„Грипният вирус е този, за който знаем, че преди малко повече от 100 години предизвика една изключително драматична пандемия, отнела живота на между 50 и 100 млн. души“, каза вирусоложката, като допълни, че грипният вирус е и един от най-изследваните.
По отношение на превенцията тя посъветва ваксини да си поставят хората от рисковите групи – малките деца, възрастните със съпътстващи заболявания, хората със сърдечносъдови, белодробни болести, диабет, бременните. „Това са групите хора, за които това би била една много добра стъпка“, каза тя.
Проф. Александрова коментира и ваксината срещу варицела, която предстои да влезе в задължителния имунизационен календар от следващата година. „Резултатът ще бъде, че децата няма да боледуват от варицела. Това може да бъде едно изключително сериозно заболяване. Второто нещо е, че това е един вирус, който предизвиква латентна инфекция, т.е. той остава в нашия организъм и впоследствие може да се реактивира като херпес зостер – едно сериозно състояние, свързано с много силна болка, с възможност за развитие на менингит, енцефалит, повишен риск от инсулт. Поставянето на тази ваксина намалява значително, може би в пъти риска от развитие и на хепрес зостер – това показват данните, с които разполагаме“, посочи вирусоложката. Тя допълни, че ваксината е приложена в над 200 млн. дози от 1995 г. насам и има множество данни за безопасността и ефективността й.
