Здравната система трябва да бъде достатъчно силна в нормални условия и да се знае какво може да се очаква в ситуация като тази в Сирия и Турция и да може да се реагира много бързо. Това е целта на всички проучвания какво се случва по време на сериозните бедствия. Това каза вирусологът проф. Радостина Александрова пред NOVA NEWS.
По думите й проучванията показват, че след земетресение рискът от инфекциозни заболявания се увеличава и има риск от стомашно-чревни и чернодробни заболявания, вирусни хепатити и диария.
„Това са онези болести, които се предават чрез замърсена вода, поради аварии, ниската хигиена, пренаселване. Вирусните хепатити, които се предават така, са А и Е. Миналата година има доста случаи на холера. Някои от районите с холера сега са най-засегнати от земетресението. Други заболявания, които се възраждат при подобни бедствия, са кожните. Третата група – респираторни заболявания. Тук отново хигиената и стресът спомагат за разпространението му. Друг проблем е инфектирането на рани. Има ваксина срещу тетанус, но в Сирия има сериозни пропуски с ваксинацията. Повишен е рискът и от инфаркти, инсулти”, каза вирусологът.
„Най-важното е хората да бъдат осигурени с чиста вода и храна”, каза проф. Александрова.
По повод свикването на спешна среща във връзка с епидемията от марбургска хеморагична треска в Екваториална Гвинея пък проф. Александрова заяви, че няма как СЗО да реагира по друг начин, тъй като вирусът марбург е първи братовчед на вируса ебола.
„Този вирус не се предава по въздушно-капков път, а чрез контакт с телесни течности на болни хора или животни. Освен това само човек, който вече има симптоми, може да заразява. Смъртността обаче достига до 88%“, уточни тя. По думите й в Европа е имало само единични случаи на заболяването, а последният е от 2008 г. в Холандия, след завръщането на туристка от Уганда.
Проф. Александрова допълни, че е разработена ваксина, но предстои нейното одобряване.
