„Необходими са промени в предстоящата Национална програма за превенция и контрол на вирусните хепатити 2026–2030 г. От Дружеството предлагаме като мерки провеждането на национално серологично изследване, запазване на настоящите целеви групи и разширяване на обхвата на скрининга сред общата популация - включително всички лица над 30 години, вместо досегашната възрастова граница 40–65 г.“. Това коментира в подкаста „В центъра на системата“ на БНР проф. Красимир Антонов, председател на Българското дружество по гастроентерология, началник на Отделението за диагностика, лечение и проследяване на болни с вирусни хепатити, порфирии и чернодробна патология при трансплантация към Клиниката по гастроентерология при УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ - София.
По думите му, личните лекари трябва да знаят, че след като един техен пациент е с поставена диагноза хепатит B или C, той трябва да бъде насочен не просто към гастроентеролог, а към специализиран център за хепатит, каквито у нас са 15-17.
Според проф. Антонов главната цел е
по-ефективно идентифициране на рисковите групи и навременно включване на повече пациенти в лечението.
Той сподели притеснението си от факта, че една немалка рискова група – лишените от свобода и употребяващите венозни наркотици, лекувани по метадонови програми остават извън обсега на компетентните и адекватни медицински грижи.
"Рисковите групи от лица, като използващите венозни наркотици в голямата си част са обхвани от диагностиката за вирусните хепатити, в тази група обаче не спадат лишените от свобода. От друга страна, използващите венозни наркотици провеждат и лечение, което обаче по свое желание прекратяват в даден момент. Проблемът е двустранен - те не искат да ходят в болница, от друга страна и лечебните заведения ги отхвърлят. Те са неспокойни там, дори се дрогират там, вследствие на което се нарушават правилата за вътрешния ред. А все още у нас съществува и сегрегация спрямо тях. Затова по цял свят лечението на тези лица се извършва от специалистите, които работят по метадоновите програми, а не в болница,
терапията се осигурява от държавата, но се провежда от психиатрите, а това в България все още не е факт.
Другата група, които са необхванати - това са лишените от свобода. Аз съм посетил 7 - 8 затвора от най-големите в цялата страна. За жалост неправителствените организации вече нямат стимул да ги откриваме и диагностицираме тези лица, защото те трябва да бъдат хоспитализирани за няколко дни. А това изисква да има поне по два екипа от персонала на затвора, за един пациент, с каквито кадри те не разполагат. И така тези пациенти всъщност ние не ги лекуваме.
Успяхме с пациентската организация да подготвим около 120 човека, които да започнат лечение по НЗОК, като Дирекцията за лишените от свобода ни съдейства изцяло. Дойде обаче проблем от Здравната каса, че тези хора не могат да лежат без надзор в болницата. От трета страна тези хора имат право да съдят българската държава, че са лишени от лечение, аз знам за поне два такива случая“, описа картината проф. Антонов.
Той подчерта, че наличието на специализирани центрове, които имат завишени изисквания за одобряване на терапия също ограничава потокът на пациентите.
„Ние в момента навлизаме там, където беше подценено, че има вирусни хепатити - това е общата популация от населението, откъдето идват новите случаи“, каза специалистът.
Той бе категоричен, че биопсията на черен дроб трябва да отпадне като необходимо изискване за започване на първоначално лечение, защото е високорискова. По думите му обаче има съпротива това да се случи, защото процедурата се заплаща от НЗОК с 2000 лв.. Според него е важно пациентите да се настаняват в специализирани центрове, където състоянието им да се уточни от специалисти именно в тази област не само по отношение на основното заболяване, но и на придружаващите.
Проф. Антонов оцени като много положителен факта, че в
Наредба 8 за профилактичните прегледи са били включени изследвания за хепатит B и C, което е увеличило броя на диагностицираните.
Специалистът бе категоричен, че проследяването на пациентите с хепатити, които вече провеждат терапия може да си извършва и с амбулаторна процедура, която да се изпълнява в болниците, на всеки 6 месеца опитен специалист да провежда ехографско изследване с оглед ранно откриване на чернодробен рак.
На фона на достъпа до съвременно лечение, напълно покривано от НЗОК, тревожно остава забавянето между диагнозата и началото на терапията – между 49 и 135 дни за одобрение на протокол, сочи проучване на пациентската организация „ХепАктив“, резултатите от което бяха огласени наскоро.
"Този ръст на проведени тестове за вирусни хепатити и липсата на чувствителен ръст на броя на лекуваните пациенти, ние си обясняваме с липсата на мащабна информационна кампания, че болестта е лечима, че има специализирани центрове, и с това, че все още има стигма и срам, и страх, има дискриминация към пациентите, коментира Силвана Лесидренска, председател на Сдружение "ХепАктив".
"От години алармираме, че
така създадената административна система не допринася откритите лица да достигнат ефективно и бързо до терапия
Необходимо е и да бъде облекчена процедурата по кандидатстване и съкратен срокът за разглеждане на протоколите, защото в противен случай планът за елиминиране на хепатит В и С в България ще продължи да съществува само на хартия. Спешно трябва да отпадне задължителната чернодробна биопсия при лечение на хепатит В, която в нито една европейска държава не се прилага от години“, категорична бе Лесидренска.
