„Българското здравеопазване продължава да се сблъсква със структурни проблеми и липса на дългосрочни реформи, въпреки безспорния напредък в медицината“. Това каза ендокринологът от УМБАЛ „Александровска“ проф. Михаил Боянов в подкаста на БНР "В центъра на системата".
Той уточни, че изказва лично мнение на човек, който е и служител, и пациент, и то по никакъв начин не ангажира институцията, в която работи.
„Медицината се променя доста. Не мога да говоря за всички области. Аз наблюдавам ревматология, онкология, психиатрия и други специалности, хематологията също. Феноменален прогрес. В ендокринологията също има много напредък. С други думи, медицината върви напред. По отношение на това дали нашето здравеопазване се променя, на мене ми се струва, че по-скоро то е „замръзнало“ в едно състояние. Имам предвид административно състояние. Не мога да кажа колко вече години - 10, 15, 20 може би. С други думи, всички говорят за реформа, но реално нещо, което да се случи рязко, промяна, която да видим изведнъж, че води към добро, много малко неща има такива. Мога да дам положителен пример все пак – с във въвеждането на електронното съхраняване на данните“, каза проф. Боянов.
По думите му има много хора, които смятат, че въпреки повечето средства в сектора и новите лекарства, не се постигат кой знае какви успехи, но истината е, че живеем по-дълго и очакванията ни са по-големи.
„Ние живеем по-дълго. Струва ми се, поне в София това, което виждам, е че хората са и по-здрави. Просто очакванията ни толкова бързо нарастват, за вечна младост и хубост, че не можем да приемем остаряването и болестите. Медицината не е всесилна. И понеже много малко колеги казват това на пациенти, това мога аз, това може медицината, повече няма накъде, има едни очаквания, които са нереалистични.
Смятам, че здравеопазването се подобрява. Общопрактикуващите лекари работят доста добре. Увеличи се обемът на дейностите, които те могат да вършат, на изследванията, на лекарствата, които те могат да изписват…Ние сме свикнали да гледаме все лошото“, каза проф. Боянов.
По отношение на доплащането от пациентите той заяви, че най-важната предпоставка за него е все още ниската цена на работната сила на труда в България. Ако приемем, че в България имаме един среден брутен вътрешен продукт на глава от населението и от него вземем 8% за здравеопазване, то в Германия този брутен вътрешен продукт е поне 3 пъти по-висок и се взима 12% до 14%. Тоест, например, мой приятел, който живее в Словения, месечната му здравна вноска е 350 евро, да кажем. При нас доста често това се оказва годишната вноска за някои хора. Лекарствата, различните консумативи за операции, всичко това струва еднакво, независимо къде се извършват дейностите. При нас е по-евтин само трудът на медицинските специалисти“, категоричен беше ендокринологът.
Проф. Боянов изрази надежда, че остойностяването на труда ще може да се случи по-лесно след електронизацията на системата и включването на изкуствения интелект в нея.
„Аз лично съм оптимист, прескочихме най-мрачното. И спряха да бягат нашите студенти, да заминават в чужбина, тъй като тук постепенно условията се подобряват. Лекарят е тук не работи повече, отколкото този в Германия или Франция. Парите, които изкарва може би като сума, погледнато директно, са по-малки, но има повече време да си ги харчи. Животът в България не е лош. Не бива да се подценяваме и да бъдем песимисти. Мисля, че живеем доста добре. В много европейски страни нещата се влошават…В България, каквото и да мислят много хора, мисля, че все още живеем много добре“, каза проф. Боянов.
