Част от лекарствата срещу холестерола - статините, които изписваме на болни с атеросклеротични заболявания, действат протективно при коронавируса, защото коронавирусната инфекция е еднотелна болест. Този наскоро оповестен научен факт съобщи пред БНТ кардиологът проф. Борислав Георгиев, началник на клиника в Националната кардиологична болница. Той подчерта, че на този феномен са посветени сериозни научни публикации, които доказват, че коронавирусът въздейства върху повърхността на кръвоносния съд, върху тази част, която тапицира съда.
Кардиологът бе категоричен, че хората не трябва да вярват на твърдения, че тези лекарства увреждат организма, а да разберат, че са полезни и лекарите ненапразно ги назначават толкова често.
Проф. Георгиев подчерта, че всички инфекции действат по сходен начин върху сърдечносъдовата система и предизвикват температурното състояние – т.е. фебрилитет. Оттам следва, че се активизира тахикардията - ускорената сърдечна честота, и при хората с исхемична болест или със сърдечна недостатъчност по този механизъм се дестабилизира организмът и се обостря болестта. В същото време е доказано, че коронавирусът уврежда съсирването.
"Когато се появиха първите публикации, лично аз много се изплаших, защото се появява на скенера една находка, която ние виждаме при някои много редки сърдечносъдови заболявания. И това показва, че има микротромбози. Затова в лечебните заведения се въвежда антикоагулацията, разреждането на кръвта", коментира проф. Георгиев. Той посочи, че в много алгоритми в развитите страни като Франция например антикоагулантите – лекарствата за разреждане на кръвта, са включени задължително и пациентът трябва да ги приема дълго време под наблюдението на лекар.
Проф. Георгиев припомни, че месеците септември-октомври са най-подходящият период за противогрипната ваксина, когато все още е топло и няма други вируси. Той сподели личните се впечатления от хората около себе си, които са ваксинирани срещу грип и по тази причина не боледуват или боледуват много леко. Много добре е, че сега навлизат и бързите тестове, като особено подходящи са комбинираните за грип A e B и за коронавирус, обясни кардиологът.
"Съветвам моите колеги да проверяват в сайта на Националния институт по заразни и паразитни болести кога ще се обявява грипната епидемия. Това е най-добрата профилактика на грипа, наложила се през последните няколко десетилетия. Тази профилактика от гледна точка на сърдечносъдовата система е по-добра, отколкото например профилактиката за остър инфаркт, от някои от конвенционалните състояния - спиране на тютюнопушенето, прием на някои медикаменти. До 50% може да намалее болестността и смъртността от сърдечносъдови усложнения от грип", каза специалистът.
Той припомни, че тази година в програмата на МЗ за хората над 65 години са увеличени ваксините с 50% и те в момента са 180 000.
„В България имаше огромен проблем през последните повече от десет години. В момента, в който стартирахме кампанията за разясняването на населението за противогрипната ваксина, се явяваха антиваксъри, които започнаха да обясняват, че е опасна, че няма да свърши работа, и е имало години, когато е унищожавана ваксина след кампанията", разказа още проф. Георгиев.
Той подчерта колко важно е да се поддържа добър двигателен и хранителен режим като част от превенцията на заболяванията.
Професорът изрази мнение, че не всеки, който има антитела, може да дари кръвна плазма, защото е важно и количеството антитела в организма.
„Фактът, че има много желаещи да дарят пазма, говори за единност на нацията, за това, че вървим към единство и това е много хубаво. Нека не разсъждаваме върху мерките, а да ги приемем и изпълняваме“, каза още той.
Проф. Георгиев обясни, че в Националната кардиологична болница е направена реорганизация в съответствие със заповедта на министъра, но той е притеснен за медиците – лекари и сестри, защото много от тях са в пенсионна възраст.
„Пропуснахме много неща и сега ще ни трябва много време, за да ги възстановим - толкова време, колкото сме пропуснали“, посочи кардиологът и допълни, че е имало години с нулеви специализации, поради което сега в системата липсват някои специалисти.
"НКБ не е ремонтирана от 25 години, кислородната инсталация е стара и т.н. Притеснен съм и за персонала, защото много от тези хора, безпределно верни на болиня, са вече на възраст, а млади просто не идват", каза в заключение проф. Георгиев.
