Проф. Даниел Вълчев: Здравната ни система не стимулира разкриването на лекарски грешки

Системата за обезщетяване на хора в случай на лекарска грешка е направена така, че тя не стимулира здравната система да се освобождава от медицински специалисти, които допускат подобни грешки. Това заяви в ефира на БНР проф. Даниел Вълчев, юрист и университетски преподавател, който представи излизащия днес нов брой на „Юридически барометър“, посветен на темата за лекарските грешки. Това е деветнадесетото издание на правната инициатива, чиято основна цел е да предоставя професионални правни анализи по важни за общественото ни развитие теми.

Изследването, което се представя днес е дело на екип водещи юристи от областта на медицинското право и е проведено в периода от януари до юни т.г.    

Проф. Вълчев веднага направи уточнението, че не е правилно да се фокусира единствено върху понятието „Лекарска грешка“, защото всеки друг медицински специалист също би могъл да допусне някаква професионална грешка, а същото се отнася и до всичко, което се случва в едно лечебно заведение.    

„Тези дела са дълги, трудни, понякога хората не знаят към кого да насочат своята претенция – дали към съответното медицинско лице, дали към самото лечебно заведение или към застраховател. Вторият голям проблем е, че обикновено това са дела, при които доказването на определени факти е много трудно – многобройни експертизи, не винаги е лесно да се прецени дали едно лекарство е щяло да въздейства по определен начин или не. Третият много голям въпрос е, че в съдилищата има доста разнообразна практика по отношение както на квалификацията на тези деяния, така и по отношение на размера на присъжданите възнаграждения. Основният въпрос, извън конкретната човешка грешка, е дали системата е така направена, че тя да осветлява подобни случаи и да има натиск да се освобождава от подобни хора. Нашият извод е, че системата не е направена по този начин. Делата са трудни и самите лечебни заведения нямат интерес да разкриват подобни случаи“.

Юристът подчерта, че има много случаи, в които лечебното заведение е осъдено да плати парично обезщетени по такъв казус. Той спря вниманието си и на един фрапиращ случай, при който съдът е присъдил обезщетение в размер на издръжката на една болница за половин година.

„Болницата как ще има интерес да го признае… тя е на път да фалира“.

По неговите думи му в много държави системата е организирано  обратното: „Съответен държавен фонд поема веднага към гражданина обезщетението, без дълги съдебни процедури, а по чисто административен ред се констатира, че има такова деяние. А фондът търси отговорност от самото лечебно заведение“.

Въпросът е комплексен, става въпрос за конкретни човешки трагедии, но е  е редно да си зададем и още един въпрос - дали болниците имат интерес да осветляват проблеми и дали има натиск да се освобождават от подобни хора. Що се отнася до създаването на такъв фонд, е очевидно, че става въпрос не само за нова структура, но и за нов манталитет, стана ясно още от коментара на проф. Вълчев.

Той бе категоричен, че самото поставяне на темата във фокуса на общественото внимание вече е крачка напред, а друг положителен факт е наличието на немалко добри юристи у нас, които работят в сферата на медицинското право или чест от професионалните им интереси са насочени към отделни аспекти на тези проблеми.