Проф. Ива Христова: Ако искаме трайно намаляване на вируса, мерките трябва да останат

Причината за дифузното разпространение на COVID са многото болни, които или са се самодиагностицирали, или въобще не са се изследвали, но продължават да зарязват. Това заяви пред БНТ зам.-директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Ива Христова. Тя апелира за лична отговорност в тази насока.

По думите й въведените мерки са дали резултат и трябва да продължат да действат, ако искаме кривата на разпространение да тръгне трайно надолу. Според нея учебните заведения са място за разпространение на заболяването.

Ваксините ще позволят връщане към нормалния живот, смята проф. Христова, но дори и след въвеждането им част от мерките, макар и в омекотен вариант, трябва да продължат да се спазват. Запитана защо едва около 30% от лекарите са изразили готовност да се имунизират, тя изрази мнение, че много хора предпочитат да изчакат известно време преди това решение, но допълни, че този процент ще нарасне поне до 50.

Проф. Христова  допълни, че се очакват и нови вълни на COVID. Този вирус ще продължи да циркулира, докато ние като общество не вземем мерки, така че той да няма да има къде да отиде, да няма възприемчив организъм. Нова вълна ще означава, че ние ще сме го свели до минимум лятото или чрез ваксиниране, преди той отново да тръгне да се покачва есента или зимата, но при всички случаи няма да достигне сегашните нива, допълни тя.

Проф. Христова коментира подробно и различните видове тестове за доказване на COVID, като посочи, че PCR и антигенните тестове по никакъв начин не са еднакви. PCR тестовете са много по-чувствителни и специфични, затова и бяха използвани като златен стандарт досега и бяха единствените, на които се разчиташе, заяви тя.  По думите й антигенните тестове са извървели дълга еволюция, за да достигнат до сегашните нива на чувствителност. „Последното поколение антигенни тестове са вече с над 90% чувствителност и въпреки че не могат да се приравнят на PCR тестовете, показват едно доста високо ниво, на което ние можем да се доверим“, обясни тя.

Проф. Христова припомни, че в последния месец Европейският център за профилактика и контрол на болестите е препоръчал резултатите от последното поколение антигенни тестове да бъдат признавани за наличие на коронавирус, тъй като става въпрос за дифузно разпространение сред населението. Тя допълни, че антигенните тестове са бързи, лесни, много по-евтини и чрез тях се достига до повече хора. Проф. Христов обаче посочи, че е добре те да се правят от лекар, а не в домашни условия, тъй като при неправилно вземане на пробата е възможно да дадат фалшив резултат. Предлаганите в момента бързи тестове използват материали от горния респираторен тракт и са насочени към доказване на наличие на самия вирус, докато използваните в началото са били насочени към откриване на антитела, които се появяват сравнително късно, обясни тя.  По чувствителност антигенният тест отстъпва, тоест той може да е фалшиво отрицателен в първата седмица на заболяването, а при извършване на PCR тест от същия човек вторият тест да е положителен. Положителният резултат от антигенен тест, особено при наличие и на симптоми, обаче е надежден резултат за коронавирус, поясни проф. Христова.

Тя допълни, че технологията на двата теста е съвсем различна. PCR отнема няколко часа и то ако се работи само по една проба, докато антигенният тест почива на реакция, която се появява в първите няколко минути и затова и резултатите са много по-бързи. Запитана дали след приравняване на двата вида тестове, ще имаме голям ръст на заболелите, тя заяви, че при всички случаи, след признаването на антигенните тестове статистката ще се повиши, но едва ли случаите ще са взривоопасно и критично много. Ние не се страхуваме от броя на заболелите, а по-скоро от скритите хора, които разпространяват заболяването, посочи специалистът.