Проф. Кантарджиев: Дали COVID-19 e бил изпуснат? По-скоро е била недогледана грешка

„Американският сенат покани Антъни Фаучи. На 100 въпроса в рамките на 3 часа той отговаряше по един и същи начин: „Позовавам се на Петата поправка“, т.е. имам право да не говоря. Смятам да се опитам да обясня на нашето общество какви са били въпросите, горе-долу какви са очакваните отговори и, разбира се, да кажа, че д-р Фаучи, който е на 85 години и ще стане на 86, дай Боже, не носи единствената отговорност“.

Това каза пред bTV проф. Тодор Кантарджиев, микробиолог, бивш директор на Националния център по заразни и паразитни болести (НЦЗПБ) по повод изслушването на водещият американски експерт по COVID-19 д-р Антъни Фаучи.

„Първият въпрос, който се задава: институтът, който ръководеше д-р Фаучи — Институтът по алергии и инфекциозни болести — дали е финансирал изследвания в Ухан и в китайски лаборатории? Още преди 6 години се говореше, че има такава връзка — че финансово са били подпомагани лаборатории в Китай да работят с този тип вируси. Което, разбира се, само по себе си няма нищо лошо — намерението е било научно. Вторият въпрос обаче е по-деликатен: тези изследвания свързани ли са с манипулация на вируси, така че да станат по-опасни? Това е по-важният въпрос“, посочи той.

„Далеч съм от мисълта, че това е правено нарочно, за да се създава биологично оръжие и да се предизвикват пандемии. Но големият, понякога нездрав научен интерес на някои учени може да доведе до подобни рискове“, посочи експертът.

„Бяха излезли публикации — надявам се, че не са били фалшиви — още през 2015 и 2017 година, че някои лаборатории са изследвали вируси от прилепи, свързани с тежки белодробни заболявания. Вируси от прилепи са били изолирани и адаптирани върху клетъчни линии, включително върху човешки белодробни клетки. Това адаптиране се прави, за да се види колко опасни могат да бъдат тези вируси. За съжаление, светът разбра колко опасни могат да бъдат и колко тежки белодробни заболявания могат да причинят, колко добре увреждат ендотела на кръвоносните съдове“, каза още проф. Кантарджиев.

„Смятам, че това не е станало нарочно, а по-скоро е било резултат от лабораторна грешка или пропуск. Но това не е по-малко притеснително. Това е много притеснително и затова винаги се притеснявам, когато има такъв нездрав научен интерес. При вирусолозите и може би нездравословно мълчание. Изобщо не е трябвало да има мълчание“, допълни експертът.

„Третата група въпроси са свързани с комуникацията с обществото. Въпросът, казано простичко, е: защо казахте, че маските не действат? Разбира се, д-р Фаучи не отговори. Но тогава това, което отговориха СЗО и Европейското бюро на СЗО беше: „Нямахме маски. Маските бяха в дефицит“, посочи той.

„На докторите по болниците, което е истина в Америка, даваха по една маска на седмица. Беше ужасно, защото бяха без маски. Разбирате ли? Звучи смешно, но всъщност е много тъжно. Много тъжно. И тогава казаха на хората да не купуват маски, да не търсят маски, за да има за болниците и за медицинските екипи. Ами, много хубаво, но когато кажеш една глупост, ти излъгваш обществото в очите. След това има много големи последици“, каза още проф. Кантарджиев.

"Маските всъщност се доказаха като много ефективни. Когато се разбра, че в Европа всички маски са от Китай, ние предприехме такива мерки в нашата страна за няколко месеца. Много сме критикувани и продължават да ни критикуват, но тези мерки бяха, за да се подготви нашата система — да имаме производство на маски, производство на защитни облекла, да имаме кислород в болниците.Това беше необходимо и мисля, че свършихме някаква работа“, върна се назад във времето той.

„Дали вирусът е изпуснат? Според мен е по-вероятно да е била недогледана грешка. Защото едно научно любопитство, съчетано с безотговорност, може да коства на човечеството много", заключи той.

Проф. Тодор Кантарджиев се спря и на темата за инфекциите, предавани от комари, като западнонилската треска и подчерта, че е важно хората да се предпазват добре с подходящо облекло и да използват репеленти.

По отношение на ентеровирусните инфекции, той припомни, че най-важните мерки са добрата хигиена – дезинфекция на ръцете, миене на ръцете преди хранене и след използване на тоалетна.

Специалистът коментира и ясно изразената тенденция съм увеличаване на случаите на някои половопредавани инфекции.

„Това не е процес само от последната година – в ЕС се наблюдава тенденция на нарастване през последното десетилетие. В България също се отчита сериозен ръст. Например случаите на гонорея тази година са около три пъти повече спрямо миналата. Хламидиалната инфекция също се увеличава. Тя, както и гонореята, може да доведе до запушване на тръбите при жените и до безплодие в семейството. При нея се наблюдава приблизително двоен ръст. Сифилисът също нараства – с около 30%. Затова са необходими няколко мерки. На първо място – подобряване на диагностиката и разширяване на изследванията за полово предавани инфекции, така че да могат да се откриват навреме гонорея, хламидия, Mycoplasma genitalium и други причинители. При сифилиса трябва да се работи особено сред рисковите общности, където случаите са повече. От години има и неприятен проблем с бебета, родени със сифилис, което е сериозен сигнал за системата на здравеопазването", посочи той.