Проф. Кантарджиев: Здравната общественост в Европа не желае да се дават пари, които няма да бъдат използвани за нещо ефективно

В края на 2020 г. имахме сравнително добри ваксини, които действаха срещу тогавашния вариант на вируса много добре, като включително предпазваха от заразяване. Оттогава обаче коронавирусът се промени много, появиха се твърде много варианти и това прави ваксините не така ефективни, както преди три години, когато вирусът беше смъртоносен.

Това каза епидемиологът проф. д-р Тодор Кантарджиев пред БНР в коментар относно съвместното настояване на България и Полша за намесата на председателя на Европейската комисия  Урсула Фон дер Лайен в предоговарянето на споразумението с Pfizer/BioNTech за доставката на COVID ваксини.

Той припомни, че още преди три години ЕК е поръчала доста голямо количество ваксини за всички страни, членки на ЕС. „По 10 ваксини се падаха горе-долу на всеки гражданин и това беше малко смущаващо. Освен това ни беше обяснено, че в договора е залегнала актуализация на ваксините, успоредно с изменението на вируса. Именно тези въпроси нашият министър д-р Меджидиев постави пред здравните си колеги в Европа и беше подкрепен както от Полша, така и от Унгария и някои прибалтийски републики. Здравната общественост в Европа не желае сега да се дават пари, които няма да бъдат използвани за нещо ефективно, съобразено със сегашната ситуация“, каза проф. Кантарджиев.

Той коментира и съобщенията, че до 2030 г. ще бъдат готови първите ваксини срещу рак, сърдечносъдови и автоимунни заболявания.

„Ваксините с информационна PHK имат една доста по-дълга история. Преди 15 години бяхме в една програма за такава РНК ваксина срещу една особено опасна инфекция, която имаше своето географско огнище в нашата страна. Тогава проблемът на този тип ваксини беше не тяхното производство, а как тази РНК да стигне в човешките клетки, тъй като тогава се използваха само физически методи – с т.нар. „електронна пушка“ да се вкарат в клетките на организма. Пандемията даде сериозен тласък и в момента информационната PHK се вкарва с наночастици и те лесно навлизат в човешките клетки, които от своя страна започват да произвеждат антигените на причинителя“, казва проф. Кантарджиев.

„В момента науката прави нещо много интересно. Търси начин да намери такива ваксини, които да могат да стимулират клетките, които остават в човешкия организъм след имунизация. И са в състояние при следващо антигенно дразнене от такъв причинител веднага да включат производство на антитела“, казва проф. Кантарджиев.