През януари се очаква да имаме първия българин с ваксина. Това обяви пред Нова телевизия директорът на Националния център по заразни и паразитни болести проф. Тодор Кантарджиев. Той беше категоричен, че ваксинирането е един от начините да прекратим тази епидемия, да престанем да ходим с маски и да престанем да се плашим.
Според него обаче е нужно да се организира хубава кампания, а за да има ефект от прилагането на ваксините, трябва поне 70% от населението да се ваксинира. По думите му около 12% от населението у нас вече е имало контакт с вируса, като общият брой на хората с имунитет е около един милион. Ако не се постигне висок ваксинационен обхват, защита ще имат само ваксинираните, което ще изложи на риск уязвимите за вируса групи, разясни той.
Директорът на НЦЗПБ обясни, че държавата е тази, която би поела отговорността от евентуални нежелани реакции от новите ваксини. "Държавата поема щетата, както Германия ще поеме, както Холандия и Беглия ще поемат. Производителят настоява за това нещо“, отбеляза той.
Проф. Кантарджиев коментира и обявените вчера данни от здравния министър, че около 50% от лекарите биха се ваксинирали, като обясни този процент с факта, че на практика по-голямата част от тях вече са се сблъсквали с вируса и имат имунитет.
Хората с автоимунни заболявания, на химиотерапия или с друг тип съпътстващи заболявания е добре да изчакат пептидните ваксини, които се очакват през февруари-март, препоръча още той. Друг съвет на професора е, ако човек е преболедувал COVID, да изчака два месеца, преди да се ваксинира.
Все още не е ясно за колко време ваксината ще дава имунитет. “Лошият вариант не са страничните ефекти на ваксината, а ако трябва всяка година или на три да се ваксинираме“, заяви той.
Запитан защо имунизацията започва с медицинските работници, а не с пенсионерите, той отговори, че в групата на здравните работници ще се контролира по-лесно ефективността на имунния отговор и евентуалните странични ефекти. Нашите лекари и сестри са толкова възрастни, че ще отговарят и на двете условия. За жалост до там се докарахме, че млади сестри и лаборантки вече са много голяма рядкост, допълни проф. Кантарджиев.
Високите нива на смъртност у нас той обясни с късното търсене на медицинска помощ, общото влошено състояние на нацията, но и смъртността от самия вирус. "Да, оказа се, че се умира от това заболяване", посочи директорът на НЦЗПБ.
Проф. Кантарджиев коментира и напрежението около факта, че сред първите имунизирани срещу вируса ще са служителите от фермите за норки. Той обясни, че става въпрос за едва 50-60 служители, но по-важното е, че съществува риск от мутация на вируса, ако той се разпространи сред животните, и затова е нужно работещите във фермите да се ваксинират.
