„Когато разглеждаме въпроса за нуждата от нови антимикробни лекарства, за нови антибиотици, трябва да преценим до голяма степен има ли или няма зависимост с фармацевтичната индустрия, и дали наистина всичко е в интерес на хората, както искат обикновените лекари и редовите специалисти от СЗО“. Това каза в подкаста на БНР „В центъра на системата“ проф. Тодор Кантарджиев, бивш директор на НЦЗПБ, миклобиолог, епидемиолог.
„Докладите на СЗО трябва да се следят с внимание, но трябва да знаем следното – личното ми мнение е, че СЗО има едни от най-прекрасните специалисти, това са хора, с които съм работил, хора, които са ваксинирани за чума и туларемия, хора, които са работили в огнищата на най-тежките инфекции и разбират и от антибиотици, и от тежки заболявания. Но висшето ръководство на СЗО дава послания, които са в значителна степен не медицински, а политически. Спомняте си, когато в началото на пандемията от COVID-19 казаха, че маските не действат за коронавируса, защото не са достигали маски за лекарите, но едно такова действие не трябва да се допуска, то е престъпление“, коментира той последния доклад на СЗО, в която се препоръчва усилено разработване на нови антибиотици.
Той поясни, че когато се говори за устойчивост на антимикробни лекарства, се има предвид устойчивостта на бактерии, вируси, гъбички и паразити.
„Тази устойчивост на антимикробните препарати последните години нарасна много и причинява големи проблеми. Годишно в света се докладват 1 270 000 смъртни случая, причинени пряко от устойчивостта на микробите и от невъзможността да бъдат лекувани с антибиотични средства. Това е голяма бройка и е сравнима със смъртността от туберкулоза. Освен това 4,2 милиона умират с инфекции и друго основно заболяване, инфекции, които не могат да бъдат лекувани с антибиотици.
Около 30% до 50% от хората по света никога не са се лекували системно с антибиотици, което означава, че в тези държави има натрупани доста такива средства, затова се заговори и излезе този документ на СЗО, че трябва да се търсят нови антибиотици“, каза още проф. Кантарджиев.
Той бе категоричен, че е много важно антибиотиците да се прилагат правилно, за да не се губи тяхната сила и мощ срещу микробите.
„Освен това трябва да се използват повече и други средства за намаляване на инфекциите като хигиенните средства, особено в болниците, защото по мое мнение най-големият проблем на българското здравеопазване са вътреболничните инфекции. На трето място доста стари антибиотици, много ефективни, бяха забравени, поради много ниската им цена“, отбеляза специалистът.
По думите му, силно се неглижира в момента лечението на стрептококовите инфекции, например с пеницилин, по същата причина имаме голям брой болни от скарлатини, ангини и червен вятър.
„Пеницилините са най-добри за тези инфекции. Също така абсолютно забравен беше един антибиотик – пак поради ниска си цена – хлорамфеникол. Беше най-широкоспектърният антибиотик и той сега може да реши проблема на много тежки вътреболнични инфекции, но поради ниската си цена беше неглижиран“, посочи проф. Кантарджиев и припомни, че на този антибиотик са били приписвани манипулативно тежки странични ефекти.
„Фармацевтичната индустрия налага само нови лекарства, само защото са по-скъпи, но според мен това е престъпление към човечеството, когато се неглижират хубави антибиотици, стари, които са по-евтини“, подчерта специалистът и допълни, че е важно лекарите да бъдат добре обучени как и с кои антибиотици да лекуват.
По думите му, най-големият проблем е липсата и недостатъчният брой на антивирусни медикаменти.
„Защото, ако имахме антивирусно лекарство, което да си го вземаш в къщи, може да го вземаш в началото на инфекцията, както беше с COVID-19, нямаше да имаме тази пандемия“, отбеляза той и допълни, че същото се отнася и за сезонния грип, и за херпес зостер.
„Нямаме такива лекарства, които се вземат в първите часове на появата на инфекцията, но тук се преплитат интересите на могъщи концерни и несметните печалби, които се инкасират от фирмите, което не е в интерес на човечеството. Затова няма разработки за антивирусни лекарства“, изрази мнение ученият.
Той се спря и на темата за коклюш и морбили и коментира, че личните лекари очевидно са си свършили добре работата и нямаме епидемично разпространение.
Той обясни още, че новите антимикробни лекарства, които се разработват в момента в света, са малко на брой, също така малко на брой са иновативните молекули. По думите му притеснително е, че сред тях няма разработки за деца и антимикробни лекарства за перорално приложение.
„Всички са за болнично лечение, няма хапче за хората, които да се вземат в къщи и да се действа още при първите симптоми“, коментира специалистът.
Друг много съществен проблем според него е, че все повече микроорганизми придобиват резистентност. „Те не са нови патогени, те са си старите, но са резистентни към антибиотиците“, посочи той.
Антибиотиците са дар Божи за човечеството, довели до много повече спасени животи от които и да е други лекарствени средства, в които и да е други сфери на медицината, обобщи проф. Кантарджиев. Той обаче подчерта, че създаването на нови антибиотици трябва да бъде процес, направляван от честни и авторитетни учени, които не са обременени от зависимости.
Целия подкаст можете да чуете тук.
Този е пълно хахо, приказва врели некипели.