Проф. Кантарджиев: Трета вълна ще има, ако не се спазват мерките

Трета вълна ще дойде, ако не се спазват мерките и гледаме това скупчване в моловете, събиране на много хора на едно място и подигравка с носенето на маските. За това предупреди в интервю пред bTV директорът на НЦЗПБ и член на НОЩ проф. Тодор Кантадрджиев. По думите му, ако се спазват тези мерки, може би ще има увеличение, но в никакъв случай вълна и натоварване на системата на здравеопазването. Той препоръча на затворени места да не се използват маски с клапа, защото те не пазят околните. Най-сигурни са маските FFP2, следвани от хирургическите, а най-малко сигурни са изработените от плат, допълни специалистът.

„Месец януари имаше глътка въздух у нас. Лошото е, че сега имаме увеличение от няколко дни на новозаразените с коронавирус. Всичко това трябва да ни държи нащрек“, категоричен бе той.

„Тази седмица направихме анализ кои от областите имат намаляване на случаите – за съжаление, това са все по-малко области. Анализирахме и кои са по-опасните области.

Не говорим за драматизъм за ставащото у нас – няма полицейски час, няма питане по телефона „Може ли да ида да си купя хляб?“. Става въпрос за носене на маски, спазване на дистанция и не събиране на много хора“, подчерта проф. Кантарджиев.

Той повтори, че най-голяма опасност крият събиранията на едно място на много хора по повод на различни чествания. „Много често след такива истории много хора отиват в болниците“, посочи проф. Кантарджиев. По думите му засега болниците имат капацитет да поемат потока от болни с коронавирус, а най-натоварени са Бургас, Сливен и Кюстендил.

„Когато тестваме – защо тестваме, а когато не тестваме – защо не тестваме!“ Така проф. Кантарджиев отговори на упреците от различни посоки за подхода на здравните власти към тестовете. Директорът на НЦЗПБ бе категоричен, че 10 000 -12 000 теста на ден са нормално ниво за България.

„Вече една година се борим с това заболяване – февруари миналата година ме попитаха „Готовност за колко теста имате?“. Е, на склад имахме толкова броя, които трябваше да ни стигнат за три месеца, колкото сега на ден изразходваме. Сега лекарите са много по-подготвени, болниците имат планове и знаят как да работят“, коментира той.

Навлизайки в темата за щамовете и мутациите, специалистът посочи като притеснително за британския щам, че той е „по-прилепчив“. „За 15 минути може да се зарази човек с коронавирус от стария му вариант при по-тесен контакт, а сега с мутацията това става само за пет минути“, поясни проф. Кантарджиев.

„Много хора почнаха да обясняват как се разпознава британския вариант. Да, но ние търсим не само него, но и латиноамериканския, бразилския и южноафриканския. Сега ние ще можем да правим до 200 секвенирания на седмица. Да видим само да не се появи някоя българска мутация на коронавируса. Да не стане така, че от нас да тръгне някой щам, който и да е по-опасен от тези, които ги има сега“, добави още специалистът.

По думите му все още не ясно какво ще се случи с българската ваксина, изчаква се резултатът от експериментите с лабораторни мишки.

„Имаме традиции, а сега с приказки да се разваля това не е добре. Ваксините и сега ще помогнат много. Това е много важно за здравомислещите българи“. Така директорът на НЦЗПБ коментира въпроса за отношението на българина към ваксините.

В кръга на шегата той посочи и начина да се мотивират всички българи да се ваксинират срещу коронавирус. „Най-сигурният начин е да кажем: „Гледайте сега, ваксините ще се забавят. Няма да можем да ваксинираме всички. Ще трябва да пускате връзки, за да ви ваксинират. Е, повярвайте ми – ще станат опашки. Сега разни хора ми звънят – от къде са ми намерили телефона не знам, но ме молят да им пусна връзки, за да се ваксинират“, каза директорът на НЦЗПБ.

Навлизайки в темата за груповия имунитет, специалистът обясни колко важно е да се знае, че не говорим за 70% ваксинирани от обществото, за да има колективен имунитет, а че 70% от всички хора трябва да имат имунитет, който може да е придобит и след преболедуване на инфекцията.

„Най-добрият имунитет е този, придобит след преболедуването му, а не след ваксинирането“, поясни проф. Кантарджиев.

Той посочи, че през март ще се разбере ще има ли опасност за провеждането на парламентарните избори и колко ще се заболелите тогава.

„По време на война най-важни са хората. А сега са хората, които се борят с вируса. Лошото е, че обществото им се подиграва“, заключи проф. Кантарджиев.