„В последните години заради консумация на нейодирана сол, каквато е хималайската например, при една трета от населението у нас се отчита йоден дефицит, който е фактор за увеличаване на случаите на заболяване на щитовидната жлеза“. Тава каза на пресконференция проф. Русанка Ковачева, началник на Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания в УСБАЛЕ „Акад. Иван Пенчев“. По думите й след като в България се въвежда йодна профилактика чрез йодиране на солта, през 2008 г. е отчетен забележителен спад на струмите – състояние, известно още като гушавост.
„Заболяванията на щитовидната жлеза се срещат все по-често у нас. Статистиката показва, че 17% от жените в България ще страдат от понижена функция на щитовидната жлеза до 60 годишна възраст, докато този процент при мъжете е около 8%. Наблюдава се необяснимо наддаване на тегло, умора, промени в настроението, хормонален дисбаланс и трудности със забременяването – състояния, които най-често се свързват с проблеми от друг характер, но не и с щитовидната жлеза“, отбеляза специалистката.
Срещата с медиите е част от инициативите в рамките на Международната седмица за осведоменост относно заболяванията на щитовидната жлеза (25–31 май) и се организира от Българското сдружение „Тиреоидея и паратиреоидея“ (БСТП) и Сдружението на засегнатите от заболявания на щитовидната жлеза (ВИОМ).
Според тях е необходима образователна кампания с акцент върху тиреоидната патология, защото симптомите, които насочват към заболяване на щитовидна жлеза, могат да бъдат неясни и да се свързват с други медицински проблеми, което е причината хиляди хора у нас да остават недиагностицирани навреме.
Ендокринологът доц. Александър Шинков обърна внимание на дългосрочните последици от неконтролирания хипотиреоидизъм, които могат да бъдат извънредно опасни. Сред тях са 13% повишен риск от исхемична болест на сърцето, 15% повишен риск от миокарден инфаркт и почти двойно увеличение на сърдечната смъртност.
„Наблюдава се негативен ефект върху кръвното налягане, инсулиновата резистентност и липидния профил, което ускорява развитието на атеросклероза”, допълни специалистът.
Проф. Ковачева препоръча жените, които планират бременност, да изследват тиреоидните си хормони, особено ако имат диагностициран хипотиреоидизъм или хипертиреоидизъм или са прекарали операция на щитовидна жлеза. Същият подход ендокринологът препоръча и при жени от ендемични райони, с доказано автоимунно заболяване или такива, които имат близки роднини със заболяване на щитовидната жлеза, както и жените, претърпели аборт или преждевременно раждане.
„В годината след раждане настъпва обостряне на всички заболявания на щитовидната жлеза, също така следродилната депресия може да бъде свързана с нарушения във функциите й“, допълни тя.
Проф. Ковачева засегна и темата за възлите на щитовидната жлеза и подчерта, че те обикновено се установяват случайно, при други прегледи, тъй като не болят.
„Честотата на нодозната струма, установена ехографски, е 4 пъти по-висока от клинично установената“, допълни тя.
По думите ѝ около 6-7% от случаите на възли на щитовидната жлеза могат да бъдат злокачествени. Тя препоръча в млада възраст - първата една трета от живота си, хората профилактично да си направят поне една ехография на щитовидната си жлеза.
Ендокринологът обясни, че у нас от 10 години се прилага успешно термоаблация, а от 2020 г. – лазерна термоаблация, при която обемът на възела се свива до около 70-80%, като този подход е приложим при пациенти, чиито възли са с размер над 4-5 см, но ако те са малки – под 1 см., интервенция не е необходима.
По преценка на специалист може де се пристъпи и към класическа хирургична интервенция, допълни проф. Ковачева.
Информационната кампания преминава под наслова „Вдигни щит за твоето здраве! Прегледай щитовидната си жлеза!“, стана ясно още по време на пресконференцията. Тя ще включва безплатни прегледи, като през юни ще се организират и Дни на отворените врати в София, Пловдив, Варна и Бургас. Информация за тях може да се намери на страницата на Сдружение ВИОМ, обясниха организаторите.
