„По европейски данни, депресивните разстройства от началото на пандемията са се увеличили с над 20%. Те нарастват непропорционално и не засягат всички. Най-засегнати от тревожно депресивните разстройства са младите хора и жените“. Това заяви пред БНР психиатърът проф. Христо Кожухаров, който преди дни бе избран за втори мандат на поста председател на Българската психиатрична асоциация.
Войната и финансовата криза са се отразили негативно на психичното здраве на българите, категоричен бе той.
„Негативните новини и страховете, които се нагнетяват у хората, също влияят негативно на психичното здраве. Конфуций е казал, че е проклятие да живееш в интересни времена. Събитията в тези времена могат да бъдат криза, но могат да бъдат и възможност. Йероглифът в китайският език за криза и възможност е един и същ. Зависи как ще го погледнеш. Така и аз се опитвам да гледам на тези времена“, каза психиатърът.
По думите му, най-добре предпазеният човек е информираният човек.
„Колкото повече знаеш нещо, толкова по-добре се справяш. Когато обаче човек иска да узнае абсолютно всичко, той минава в крайности, които са лоши. Разумно запознатият човек се страхува много по-малко. Човек се страхува много повече от неизвестното, отколкото от това, което вече знае. Например, по време на Втората световна война, най-трудно са се справяли вдовиците не на загиналите войници, а на тези, които са били в неизвестност и не са обявени официално за загинали“, обясни проф. Кожухаров.
В този ред на мисли той призова да не вярваме на всичко, което чуем и прочетем, и да отсяваме информацията.
Психиатърът изрази мнение, че трябва да се обърнем повече към себе си.
„Може би сме се обърнали повече навън, отколкото към себе си. И пандемията, и войната са ясно предупреждение за това колко сме се самозабравили, как нямаме чувство за граници и сме станали нарцистични и самодостатъчни. Трябва да чуем този сигнал“, каза проф. Кожухаров.
Той се спря и на целите, които си е поставил като председател на БПА.
„Първата цел е обединение на психиатричните организации. Прекалено сме малко, за да се делим по каквито и да е било принципи. Втората ми цел, с оглед на времената, в които живеем, е да наблегнем освен на дистанционните, и на регионалните обучителни форми, които са по-гъвкави. Третата ми цел е да интегрираме младежката психиатрична асоциация, която е част от нашата организация. По време на конференцията ми направи впечатление една голяма вълна млади психиатри, които бяха много активни. Те трябва да имат възможността да се отделят и сами да създават, а ние да бъдем отстрани в ролята на подкрепящи и наблюдаващи, но не и на контролиращи“, категоричен бе проф. Кожухаров.
