Проф. Ивет Колева е специалист по неврология и по физикална и рехабилитационна медицина. Преподавател в Катедра "Кинезитерапия" във ФОЗ при МУ – София. Ръководи и екип от специалисти в частна болница за рехабилитация в София.
Проф. Колева, имате ли обяснение защо толкова често в публичното пространство у нас коментира темата за необходимостта от бърза намеса при острите инсулти, а неврологичната рехабилитация остава някак встрани от този интерес, независимо, че хиляди пациенти се нуждаят от такива интервенции?
Неврорехабилитацията е интердисциплина между неврология, неврохирургия, физикална и рехабилитационна медицина. В развитите страни тя е задължителен компонент от мултипрофесионалната и интердисциплинарна грижа за пациента. Неврологията и неврохирургията отговарят за прогнозата на пациента quo ad vitae, но рехабилитационната медицина осигурява неглижираните у нас превенция, функционално възстановяване и качество на живот. В България се говори най-вече за острите мозъчно-съдови инциденти, тъй като през последните две десетилетия ние сме се нареждаме сред първите 10 страни в света по заболеваемост, болестност и смъртност от исхемични инсулти. а честотата им нараства значително. Например, през 2022 у нас инсулт са получили близо 42 000 души, а за 2020 случаите са около 35 000. Над 7 000 българи всяка година умират от мозъчен инсулт. За 2020 стандартизираният коефициент за смъртност от мозъчно-съдови заболявания у нас е около 315 на 100 000. За сравнение – в Германия този коефициент е 59, в Норвегия – 48, в Швейцария – 41. Това е наистина едно доста „компрометиращо първенство“.
Близо 70 % от тези пациенти се нуждаят от системна и продължителна неврорехабилитация в специализирано рехабилитационно отделение. Неврорехабилитацията трябва да започне максимално рано, още при хоспитализацията; тя трябва да съпровожда пациента поне в първите 6-9 месеца, през този период тя е и най-ефективна. Подценяват се последиците от мозъчно-съдовите инциденти: сензомоторен дефицит, нарушения в говора, намалена самостоятелност в ежедневието, нужда от асистенция, депресия, деменция, ограничение на социалните контакти, редуцирано качество на живот. Неглижират се възможностите на физикалната медицина и за въздействие върху множеството модифицируеми рискови фактори за съдовите заболявания, не само мозъчно-съдовите, но също и сърдечно-съдовите и периферно-съдовите.
В нашата страна сериозен проблем са и други неврологични заболявания и състояния, които изискват качествена неврорехабилитация: черепно-мозъчни и гръбначно-мозъчни травми особено получените вследствие пътно-транспортни произшествия, мултиплена склероза, Паркинсонизъм, тумори на главния и гръбначния мозък, мозъчни аневризми, лумбо-сакрална радикулопатия, диабетна и алкохолна полиневропатия, дискови хернии - оперирани или не. И при тях физикалната медицина може да ускори функционалното възстановяване, да подобри качеството на живот, да намали риска от получаване на трайни увреждания. Да не говорим за потенциала на физикалните фактори за превенция и профилактика.
Как се промени подходът в тази област след навлизането на роботизираната рехабилитация? Кои са нейните предимства, имаме ли достатъчно подготвени кадри?
Невророботиката е интердисциплина между невронауките, роботиката и изкуствения интелект. През последните десетилетия се наблюдава един непрекъснат тласък за интеграция на роботизирани устройства в неврорехабилитационната програма, с цел подобряване и възстановяване функцията на горен и долен крайник след редица неврологични заболявания като мозъчен инсулт и гръбначно-мозъчни травми, т.е. в случаите с нарушения на захвата и походката, които сериозно редуцират автономността на пациента в ежедневните дейности.
Този вид терапия осигурява промени в невропластичността и оценява сензомоторната функция на болния, като максимално добри ефекти могат да се постигнат при комбинирането й с конвенционалните рехабилитационни методики.
Невророботите са скъпа апаратура. Въпреки високата цена, в София вече 5 болници разполагат с невророботи – едната е в Специализираната болница за рехабилитация на деца с церебрална парализа, другите 4 са предимно за възрастни пациенти – две държавни и две частни. Детската болница вече 10 години работи с такава апаратура, тя бе закупена по линия на „Българската Коледа. Аз заедно с екипа ми работим в частна рехабилитационна болница и прилагаме роботизираната неврорехабилитация вече от 5 години. В началото използвахме „Екзоскелет“ за долен крайник, сега вече прилагаме „Локомат“ и цялата линия за рехабилитация и ерготерапия на горен и долен крайник.
Наблюдавали сме доста пациенти – предимно със слединсултни хемипарези, с долна параплегия / парапареза – след гръбначно-мозъчни травми при пътно-транспортни произшествия.
Апаратурата е много скъпа и, за съжаление, към момента пациентът плаща изцяло за процедурите. Смятам, че Здравната каса е в дълг към болните. Както вече споменах, България е сред топ 10 страните в света по заболеваемост, болестност и смъртност от мозъчно-съдови заболявания. А за съжаление, пациентите стават все по-млади и с все по-тежка клинична картина, въпреки новостите в лечението.
Какво показват резултатите от прилагането на роботизираната неврорехабилитация при деца?
И при деца, и при възрастни резултатите са еднопосочни - постига се ускоряване на процеса на функционално възстановяване, подобряване на самостоятелността в ежедневието и като цяло – по-добро качество на живот.
Сериозни доказателства за ефективността на роботите и виртуалната реалност са публикувани в множество реномирани международни издания. Описани са редица положителни ефекти върху пациенти, лекувани с помощта на виртуална реалност. От една страна, това се изразява във възможност за двигателно обучение и наличие на обратна връзка. Също така има възможност за индивидуална лечебна терапия според тежестта на заболяването. Стимулира се мотивацията на пациента, добре се повлияват когнитивните способности. Подобрява се вниманието и пространственото познание, намалява хроничната болка, също така намалява тревожността чрез създадените положителни емоции от изпитаното забавление по време на терапията.
Един доста обширен Cochrane обзор от 2011 г. , обобщаващ резултатите от 19 проучвания при общо 565 пациенти след инсулт, показва, че невророботите и виртуалната реалност са полезни при слединсултна хемипареза. Друг Cochrane обзор от 2017 г. подчертава ефектите от приложението на виртуалната реалност също при пациенти със слединсултна хемипареза. Подобни студии има и при деца с церебрална парализа.
Може ли да се въведе роботизирана рехабилитация като компонент от клиничните рехабилитационни пътеки?
Не само може, но и трябва. Ефективността на невророботите и виртуалната реалност в неврорехабилитацията е доказана в множество студии, като се поставя акцент върху тренирането на захвата и походката при различни неврологични заболявания и увреди. Все повече внимание се отделя на неврорехабилитацията при пациенти със слединсултна хемипареза, както и след травмена увреда на централната нервна система – главен и гръбначен мозък. С други думи – това се социалнозначими за нашата страна състояния, които изисква адекватна рехабилитация.
Има ли вече научни разработки на наши специалисти в тази област, има ли представени резултати на научни форуми и публикации в научни издания?
Да, през октомври т.г. предстои Национална конференция по физикална и рехабилитационна медицина. В нейната програма е обособена отделна сесия „Роботизирана неврорехабилитация“ с 5 презентации на водещи специалисти по физикална и рехабилитационна медицина, които работят в тази област.
До края на годината предстои защита на една докторантка, на която съм научен ръководител. Тя ще защити в МУ – София по тема „Роботизирана неврорехабилитация при хемипарези и парапарези“. Вече публикувахме няколко статии в чуждестранни списания по темата. През периода на COVID пандемията имахме и възможността да рехабилитираме и пациенти с неврологични усложнения от COVID, дори издадохме монография на тема „Неврорехабилитация при невро-COVID“, която включва неврорехабилитация с невророботи и с виртуална реалност при пациенти със слединсултни хемипареза, с множествена склероза, след Гилен-Баре синдром, с редки неврологични заболявания, отключени от COVID като церебеларна атаксия и др.
За съжаление, интересът към тези публикации е по-голям в чужбина, вероятно поради огромната себестойност на апаратурата, трудността и дори невъзможността на повечето български пациенти да заплащат процедурите.
Каква е Вашата прогноза – как ще се развива и усъвършенства роботизираната рехабилитация като технология, ще става ли по-лесен достъпът до нея – в европейски мащаб и у нас?
Категорично да. Потенциалът на изкуствения интелект за подпомагане на човешката дейност е огромен. Не бива обаче да забравяме необходимостта от синхронизиране и координиране на работата на различни видове специалисти - както от областта на неврологията, неврохирургията, физикалната и рехабилитационна медицина така и от областта на математиката, информатиката и роботиката.
Убедена съм, че бъдещето ще покаже още преимущества на невророботиката и виртуалната реалност за ускоряване на функционалното възстановяване и автономността в ежедневието на пациентите със заболявания и увреди на нервната система.
