Проф. Костадинов: Учебните планове по медицина на бедствените ситуации трябва да се актуализират

Войната в Украйна вече втора седмица е в центъра на общественото внимание по цял свят. Какви са предизвикателствата, свързани със здравето при военни конфликти, достатъчно добре ли са подготвени медиците ни за реакция в такива условия – с тези въпроси се обърнахме към военния лекар проф. д-р Ростислав Костадинов от Катедрата по епидемиология и медицина на бедствените ситуации в МУ - Пловдив. Ето какво сподели той специално за читателите на Zdrave.net.  

Няколко са предизвикателствата пред системите на здравеопазване при един военен конфликт. От една страна имаме повишен брой пострадали от населението като желани или косвени жертви на военните командири. Тези хора получават различни по вида си увреждания - огнестрелни и взривни травми, различни степени изгаряния, контузии, интоксикации.

Следва друга, не по-малко опасност – 

повишаващ се брой на огнища на биологично поражение – различни епидемиологични взривове и епидемии

Те се дължат на многобройни фактори, свързани с военните действия – снижаване на индивидуалния и колективен имунитет поради недостига на достатъчно храни (нарушено производство и логистика), нарушен и ограничен достъп до санитарно-хигиенни материали, нарушения в санитарно-хигиенните условия в театъра на военни действия, принудителна евакуация и намиране на подслон в центрове за настаняване. В повечето случаи те приемат по-голям брой нуждаещи се от техния капацитет, а това повишава гъстотата на хората на единица площ и улеснява предаването на контактните инфекции, като в същото време снижава допълнително санитарно-хигиенните условия.

Друга сериозна последица е

нарушаването на оказваната доболнична помощ на населението 

От една страна, то може да се дължи както на мобилизирането на медицинските лица за нуждите на медицинското осигуряване на военните действия, така и поради евакуацията на самите медици или страха и невъзможността на пациентите да достигнат до доболничната помощ поради разрушена пътна или медицинска инфраструктура – при директно разрушение или при нарушено електроснабдяване и водоснабдяване на лекарските практики и медицинските центрове.

Силното затруднение в оказването на доболнична помощ се отразява и

върху нивата на имунизация сред населението – 

натрупаните данни от военните конфликти в последните десетилетия доказват епидемии от заболявания, които са били предотвратими при спазване на имунизационния календар.

Пряко разрушение, мобилизация на персонала или засягане на транспортните коридори, затруднени или липсващи доставки на медикаменти, консумативи, нарушено електрозахранване, газозахранване и водозахранване – всички тези обстоятелства силно ограничават ефективността и обхвата на оказваната на населението болнична помощ, която се ограничава в повечето от случаите до лечението на спешните състояния.

Друга сериозна последица е 

рязкото повишаване броя на екзацербациите и смъртността от хронични заболявания 

поради посочените затруднения в доболничната и болничната помощ, но също така и поради развиващия се дефицит на лекарствени препарати, поради затруднените производство и логистика.

Не е за пренебрегване и 

повишеният брой на психологическите и психични разстройства

поради силното стресово въздействие на употребата на оръжия, разрушенията, жертвите, несигурността и страха за своя и на близките живот. Това се отнася и за ежедневните предизвикателства за осигуряване на храна, вода, стоки от първа необходимост, но също така и от неизвестността за бъдещото развитие на ситуацията.

Също така не трябва да се забравя, че всички тези въздействия върху функционирането на диагностично-лечебното осигуряване, както и затрудненията в осигуряването на достъпа до безопасни храна, вода, стоки от първа необходимост и безопасна околна среда са фактори, които могат да предизвикат

утежняване на съществуващата в региона епидемиологична обстановка

преди началото на военните действия. Така те могат да предизвикат по-бързото и повсеместно разпространение на инфекциозния причинител.

Ще посоча и още едно важно обстоятелство – необходимостта от провеждането на щателно скринингово медицинско изследване на всеки един от бежанците, както и осигуряването на профилактични и лечебни мероприятия за всеки един бежанец са фактори, които повишават изискванията към системите на здравеопазване на приемащите ги страни. Това означава заделяне на допълнителни материали, финансови и човешки ресурси. Осигуряването на бежанците изисква не само наличие на подготвен за първичния медицински триаж медицински персонал, но и преводачи, социални работници, психолози и педагози. На преден план се появяват и други проблеми въпроси освен осигуряването на физическото и психическото им здраве, а това изисква решаването на въпроси, свързани с правото им на свободно придвижване, образование и труд.

За да могат да отговарят адекватно на предизвикателствата пред медицинското осигуряване на населението при военни действия, както и при други антропогенни и природни бедствия, медицинските специалисти се подготвят, като изучават предмета „Медицина на бедствените ситуации“. Преподавателите по специалността се надяваме, че променената обстановка в последните години ще доведе до актуализиране на учебните планове, с което да се даде възможност на студентите да бъдат по-добре подготвени за планирането, организирането и изпълнението на медицинските дейности при бедствия, аварии и кризи.