При хората с автоимунни заболявания въпросът с имунизацията срещу COVID е дали е по-добре човек да рискува да си сложи ваксина или да прекара заболяването. Трябва да се има предвид, че при ваксината човек получава само една от съставките, докато при заболяване може да бъде изложен на целия вирус и съответно на тежък комплекс от симптоми.
Това казва проф. Доброслав Кюркчиев, началник на Лабораторията по клинична имунология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, по време на уебинар за принципа на действие на двете РНК ваксини срещу SARS CoV-2, които са първите, получили одобрение за използване. Известният имунолог уточни, че подготовката за този уебинар му е отнела две седмици, тъй като съществуващата информация за двете РНК ваксини е доста разпокъсана и оскъдна, съобщиха от лечебното заведение.
По думите на проф. Кюркчиев хората с „регулираните“ автоимунни заболявания не са от застрашените групи, за които се очаква да прекарат по-тежко заболяването. „Засега се знае, че като цяло няма съществена разлика в начина, по който хората с автоимунни заболявания прекарват вируса, в сравнение със здравата група. Това е една индиректна податка и за потенциалното действие на ваксината, тъй като нямаме реални данни и клинични изпитания при такива пациенти. Съдейки от начина, по който пациентите с автоимунни заболявания прекарват COVID-19, отново, индиректно, бихме могли да стигнем до извода, че при тези пациенти и имунизацията не би трябвало да бъде проблем“, уточни той.
По отношение на трайността на имунитета след преболедуване, проф. Кюркчиев заяви, че този въпрос все още не е изяснен. „При предишните два коронавируса трайността на имунитета беше около 2 години. Сега се счита, че няколко месеца имунитет съществува със сигурност. Установени са клетки на имунната памет при SARS CoV-2, както при безобидните коронавируси, които реагират срещу SARS CoV-2. Въпросът е защо някои хора задържат дълъг титър на антитела, а при други този титър доста бързо спада? Ваксината, според мен, минава „муцуна до муцуна“ с общия ритъм на имунитета, който се създава след преболедуване. Има съобщения, че постваксиналния имунитет е по-дълъг от естествено придобития, но това няма как да бъде сигурно, защото все пак ваксините започнаха да ги поставят декември месец“, каза той.
По думите му е логично преболедувалите пациенти да се имунизират поне няколко месеца след болестта. Поне 6-7 месеца след нея, иначе, особено при хора с автоимунни заболявания, рискът се увеличавал от тези две срещи с вируса и негови структури в сравнително къс порядък.
„Аз бих избрал, разбира се, РНК ваксина и веднага ще ви кажа защо. Първо, не желая повече да бъда маскиран, дистанциран и дигитализиран. Това са първите ваксини и бих избрал тях, защото не мога да чакам повече. (Към днешна дата проф. Кюркчиев вече е сред първата група медици в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“, които бяха ваксинирани с ваксината на Pfizer/BioNTech – б. р.). Второ, тези ваксини са революция в имунологията. Един имунолог ако не участва в революция в имунологията що за имунолог ще бъде?!“, каза още проф. Кюркчиев.
Колкото до страничните ефекти от ваксините той подчерта, че най-често проблемите са свързани с автоимунни феномени с основна причина алуминиеви добавки. "В тези ваксини няма такива добавки. Като цяло могат да се очакват някакви реакции до няколко седмици, а понякога и след доста по-дълъг период от време. Така е при всички ваксини", каза проф. Кюркчиев.
