Температурният оптимум, за който сме пригодени да функционираме, е между 18 и 25 градуса, но статистиката у нас от 1880 г. насам не показва летен пик на смъртността при хората със сърдечносъдови проблеми заради високите температури. Това каза пред bTV кардиологът проф. Сотир Марчев.
„В този температурен отрязък сърдечносъдовата смъртност е най-ниска. С понижаването на температурите смъртността рязко се качва. А когато температурите се качат над 25 градуса смъртността също се повишава, но много по-леко. Жегите са неприятни, но са по-малко опасни от студовете. Естествено, всяко лято у нас умират по няколко стотин възрастни българи – това са хора над 65-75 години, който живеят сами. Тези хора умират в дома си – без климатик, без нищо“, посочи обаче проф. Марчев.
Според него, когато един лекар бъде извикан, за да констатира смъртта, обикновено пише, че тя се дължи на „остра сърдечносъдова слабост“ или „внезапна сърдечна смърт“, защото в нито един смъртен акт не пише „топлинен удар“.
„Това е една тиха, скрита смъртност, т.е. възрастните хора, които живеят сами в апартаменти без климатици, са най-рисковите“, каза още кардиологът.
Той обясни, че човешкото тяло работи на принципа на автомобилите – с водно охлаждане. Проблемът според него е, че човешкото тяло губи течности, когато работи добре, докато колите не си губят антифриза, когато са изправни.
„Представете си, че вътре в тялото ни има нещо като резервоар. Колкото по-малко е едно тяло, толкава по-малък е този резервоар и толкова повече то усеща жегите. Това важи и за животните – колкото по-дребен е домашният ни любимец, толкова по-тежко му се отразява жегата“, посочи още кардиологът.
Проф. Марчев представи книгата „Бъдете здрави: Как?“, в която са събрани ценни съвети за оцеляване. Междувременно обаче той даде и няколко съвети за преодоляване на жегите:
Ако нямате климатик вкъщи, идете в някаква обществена сграда с наличието на охлаждане.
През нощта отворете прозорците, за да се охлади жилището ви.
Сутринта дръпнете щорите и затворете прозорците, за да не влиза топъл въздух.
Дръжте си лекарствата в най-хладната стая, но не в хладилника (освен, ако това не е изрично посочено на опаковката) или в банята, където въздухът е влажен.
Следете си кръвното – през лятото кръвното принципно спада и това налага корекция в дозата на лекарствата при хипертониците.
При малцина хипертоници обаче кръвното се вдига от жегите и то трябва да се следи ежедневно.
