„Всяка десета българка е диагностицирана с рак на гърдата, а заболяването се подмладява – през миналата година имам диагностицирана 23-годишна жена, а преди няколко месеца оперирах 28-годишна“. Това каза пред БНР проф. Свилен Маслянков, онкохирург от УМБАЛ „Александровска“.
Има сериозни проблеми в България при профилактиката на рака на гърдата, категоричен е проф. Маслянков.
„Около 6-8 % от формите на рак на гърдата са генетично обусловени. Няма програми, по които те да се издирват и да се превантират. Има такава превантивна хирургия за рак на гърдата. Няма изградена скринингова програма. Това, което върви през личните лекари, трябва да има задължителен характер. Мамография се прави след 45-годишна възраст и е по желание. Скрининговата програма изисква ресурс, но тогава ще бъдат „хванати“ в много по-ранен стадий пациентите“, казва той.
По думите му е важно да се върви към превенция и към въвеждането на щадящи и ефективни оперативни методи.
Той вече е оперирал четири жени с карцином на млечната жлеза с прототип на преносим медицински уред – гама спектрометър, разработен от екип български инженери, ръководени от инж. Михаил Ченков. Онкохирургът има принос като консултант на проекта, заедно с ядрени физици.
Уредът се използва за сентинелно маркиране на лимфните възли при рак на гърдата, но може да се използва и при други онкологични заболявания.
„Концепцията за сентинелен лимфен възел не означава, че задължително трябва да има разсейка. Този възел, ако няма разсейка, вероятността в останалите да има, е много малка. Той е така нареченият стражеви лимфен възел. Ден преди операцията в областта на гърдата, където се предполага, че е туморът, се инжектира радионуклеид, чийто молекули се струпват в сентинелния лимфен възел. Ако няма разсейка, се премахва само този лимфен възел, а не целият лимфен сноп, както се прави сега. Прецизността на работа води до елиминиране на последващите усложнения и рязко увеличава качеството на живот на пациентите“ обясни проф. Маслянков.
По думите му, този подход може да спести много средства, които биха били вложени за лечение на лимфедем на крайника засегнат от лимфната дисекция, както и от допълнителна рехабилитация, насочена към овладяване на усложненията.
„Реално ще дадем по-добро качество на живот на нашите пациенти", казва той.
Професор Маслянков настоява сентинелната биопсия да бъде включена в клинична пътека и да се заплаща от Здравната каса, но от година и половина не среща разбиране:
"Този метод трябва да се прилага навсякъде, където се оперира гърда. В България този метод не се финансира допълнително. Това е много сериозен проблем“, казва той.
Според ръководителя на екипа създал гама-спектрометъра инж. Михаил Ченков, уредът е с висока чувствителност, разполага със захранващо батерия, вграден температурен сензор и чупещо рамо на 30 градуса, което дава възможност за достъп на хирурга до по-трудни места в човешкото тяло. Друго предимство е възможността да се свърже с компютър или друго устройство, в което да бъдат прехвърлени и съхранени получените данни.
