Проф. Миланова: 15% от хората усещат зимна тъга и общо понижен тонус и настроение

„Сезонността влияе и това не е психологическо внушение, а физиологичен факт. Оказва се, че между 3% и 5% от хората преживяват депресивни епизоди, когато се скъси денят, а 15% усещат зимна тъга и общо понижен тонус и настроение“. Това каза пред Дарик радио проф. Вихра Миланова, началник на Клиниката по психиатрия в УМБАЛ „Александровска“.

„В зимния сезон продължителността на светлината е относително по-малка спрямо тъмната част от денонощието. Когато светлината намалее, хората стават по-сънливи, по-малко енергични, това има своето отражение върху хормоналната регулация. Студеното време има по-скоро косвено значение, а не директно, това е защото ние ограничаваме социалните си контакти, тялото работи в режим на икономия на енергия. Това води до една нова диагностична категория, наречена сезонно афективно разстройство”, обясни проф. Миланова.

Тя направи категорично обобщение: „Най-силният фактор през зимата е светлината, а не студът”.

Психиатърката засегна и темата за последиците от COVID пандемията върху човешкото здраве и в частност – върху психичното здраве. „Пандемията не беше просто медицинско събитие, а голяма, мащабна травма. Това беше едно глобално преживяване, което засегна всеки човек – било чрез болест, изолация, страх, финансови трудности и промени в ежедневието“, подчерта специалистката.

Тя открои няколко тенденции, които наблюдават психиатрите: „Увеличиха се тревожните разстройства, хората преживяват много по-често панически атаки, генерализирана тревожност, хипохондрични страхове. Увеличиха се и депресивните състояния, появи се една обща апатия, усещане за загуба на смисъл от много дейности, които преди това са ни носили удоволствие. Зачестиха и специфичните фобии – страх от заразяване, от влизане в болница, постоянно следене за появата на симптоми на болест“, описа картината психиатърката и добави, че една много засегната група са медиците, които са работили с COVID пациенти по време на пандемията.  

Тенденцията, която се среща най-често след коронавируса, са нарушения на съня, подчерта тя.

По думите й хората се оплакват от безсъние, накъсан и недостатъчно пълноценен сън, липса на усещане за отпочиналост на сутринта. Според проф. Миланова най-уязвими са младите хора и тийнейджърите.

Специалистката подчерта, че всички описани състояния са лечими, но хората трябва да търсят помощ от специалист, а не да търсят решение сами или да залитат в посока към злоупотреба с алкохол или лекарства.

„Да се потърси помощ не е слабост, а грижа за себе си“, категорична бе психиатърката.