„Левкемиите поставят пред медицината сериозни изпитания — от разпознаването на заболяването и прецизната оценка на неговите особености до избора на най-подходящото лечение. Развитието на молекулярната диагностика, персонализираният подход и иновативните терапии променят представите ни за възможното и разширяват перспективите пред пациентите. Но зад всяко научно постижение стои отговорността то да достигне до човека, за когото е предназначено. Именно в това се измерва истинската стойност на медицинския напредък — в способността му да променя хода на заболяването“.
Това каза изпълнителният директор на СБАЛХЗ д-р Нина Ръсина по време на Втората годишна конференция “Левкемиите - най-сериозното предизвикателство в хематологията”, която се проведе в София.
Форумът събра над 80 медицински специалисти и бяха представени 26 доклада, посветени на съвременната диагностика, терапевтичните стратегии и възможностите за по-прецизно лечение на пациентите със злокачествени заболявания на кръвта. След първото издание през 2025 г. конференцията продължи научния разговор за заболявания, при които изборът на лечение зависи от все по-детайлното разбиране на биологията им, от генетичните характеристики на туморните клетки и от индивидуалното състояние на пациента. Наред с постигнатото от съвременната хематология форумът постави и въпрос, който излиза извън границите на медицинската експертиза: как новите терапевтични възможности да достигнат до пациентите в България.
Общият фокус на дискусиите беше насочен към един от съществените въпроси в съвременната хематология - как диагностичната прецизност, оценката на индивидуалния риск и изборът на терапия да се превърнат в по-добри резултати за пациентите. Специалистите посочиха, че посоката на развитие на съвременната онкохематология е CAR-T терапията. При тази терапия Т-клетки на пациента се модифицират генетично, така че да разпознават и атакуват определени злокачествени клетки. При конкретни онкохематологични заболявания и ясно определени показания този подход вече е част от лечебните възможности, включително за някои пациенти, при които предходното лечение не е постигнало желания резултат. CAR-T терапията не е универсално решение за всички левкемии и не е подходяща за всеки пациент. Прилагането ѝ изисква прецизен подбор, специализирана инфраструктура, обучени екипи и възможност за наблюдение и овладяване на специфични нежелани реакции.
Наред с медицинската експертиза са необходими ясна организация, регулаторни условия и устойчив модел на финансиране. В България част от необходимата подготовка вече е налице. СБАЛХЗ разполага със специализирана апаратура и обучени екипи. Пред лечебното заведение и здравната система обаче стои още една задача – терапията да се превърне в реална клинична възможност за подходящите пациенти.
„Клетъчните терапии променят представите ни за възможното лечение на част от пациентите със злокачествени заболявания на кръвта. Но научният напредък има значение за болния само когато съществуват условия той да бъде приложен в клиничната практика. Затова наред с развитието на медицинската експертиза е необходимо да бъдат решени и организационните, регулаторните и финансовите въпроси, свързани с въвеждането на CAR-T терапията у нас“, отбелязва проф. Георги Михайлов, председател на Научния комитет на конференцията.
Дискусията продължи с докладите на проф. Маргарита Генова за съвременната диагностика на острите левкемии и на проф. Георги Балаценко за генетичната диагностика. В отделните научни сесии бяха разгледани терапевтичните подходи при остра миелоидна левкемия, включително при пациенти, подходящи и неподходящи за интензивно лечение, както и мястото на алогенната трансплантация. Сред представените теми бяха разработки на лекарите Ани Яворова, Яница Давидкова, Мартин Дончев, Пламен Войков, Адрияна Банкова и Красен Венков.
