Антибиотичната резистентност е опасност, която е предизвикана от две неща – самолечението и липсата на централизирана хармонизация на употребата им. Това каза пред БНТ чл. кор. проф. Георги Момеков, декан на Фармацевтичния факултет при МУ – София, в отговор на въпрос дали има прекомерна употреба на антибиотици.
„Има професионалисти, които се обучават години наред, за да могат да изписват безопасно лекарства. Хората трябва да проумеят, че ако една визита при лекар не завърши с изписване на антибиотик, това не означава, че лекарят не си е свършил добре работата. Функцията на тези медикаменти не е да ни успокои и дори някои бактериални инфекции не изискват винаги даване на антибиотик. Ние самите трябва да проумеем, че антибиотикът не е магическо средство“, каза той.
По думите му антибиотиците по принцип не трябва да въздействат на хората, а само на бактериите. „Това са бойни отровни вещества. Ние ги използваме, за да можем брутално да унищожим бактериите“, категоричен беше д-р Момеков.
Пред БНТ той коментира и забраната, която ЕС въвежда от 1 септември за химическото вещество Trimethylbenzoyl diphenylphosphine oxide (TPO), използвано в повечето гел лакове за нокти. Според последните изследвания TPO може да представлява сериозна заплаха за здравето, включително риск от рак.
Риск и опасност обаче са две различни неща, каза пред БНТ чл. кор. проф. Георги Момеков - декан на Фармацевтичния факултет при МУ - София.
„На английски език има две думи, които обаче ние българите не разграничаваме. Дума hazаrd и дума risk. Да, наистина, бялата акула и тигровата са опасни, могат да изядат сърфист. Рискът обаче е 1 на 10 000 сърфиста в Австралия, да речем, колко биват изядени. Тоест, при риска има математика, другото е просто опасност. Не трябва да се плашим по никакъв начин от нещата, които се случват, а да сме доволни, че живеем в държава, част от Европейския съюз, с която се приема, че рисковете трябва да се минимизират непрекъснато. Та всъщност причината да изчезне тази съставка от гел лака е промяна в нейната класификация. Тоест има една класификация, която се казва CMR - канцерогенни, мутагенни и увреждащи репродуктивните способности вещества. Ако изобщо има така класификация, като цяло се избягва включването им в козметични продукти. Но там има три варианта. Едното е 1А, което е сигурни канцерогени, мутагени или увреждащи репродуктивните. 1B, при което имаме само данни от животински експерименти. И 2, при което рисковете са теоретични. Става въпрос за преминаване на веществото от 2 към 1B. Така че тук няма колизия в европейското законодателство. И понеже ЕКА – това е европейската агенция, която се занимава с регулацията на химикалите – е прекласифицирала това вещество, то трябва да се извади“, обясни проф. Момеков.
По думите му не всички гел лакове съдържат опасното вещество.
„Има всякакви алтернативи. Индустрията е много добре запозната с тези проблеми. За индустрията има огромен проблем. Ще ви кажа какъв. Представете си един световен бранд гел лакове, който работи в ЕС, но работи в Австралия и по цялото кълбо. Той може да си произвежда бранда без да го променя в почти всички точки на света, но в ЕС няма да може. Тази забрана не е универсална за света“, каза още проф. Момеков.
Той обясни, че в тези продукти има около 3% TPO. Експозицията при лакиране е част от процента. „Има дози, при които не се установяват нежелани ефекти. Тези проучвания са правени върху животни в огромни дози. Просто в Европа има много строга регулация, но няма реален риск за хората, употребяващи този вид лак. Този агент го има във втвърдителите за пломби, както и във фармацевтичната индустрия. Всички трябва да спят спокойно – и лакиращите, и лакираните“, каза деканът на Фармацевтичния факултет.
Фармацевти споделят че след вэвиждане на ел. рецепти продажбота на онтшбиотиципзночитилно е намаляла. Намалава и самолечението. Има и други механизми, с кошто да се намали уптребата на АБ и те трябва да се използват
Нищо не е намаляло. Аптекарите продават антибиотици и без рецепта. По-страшни са антибиотиците и растежните хормони в месото, отколкото самолечението с антибиотици.