„Имаме проблем с комуникациите. Другите държави не са поставяли на обществено обсъждане процеси като епидемиологичните си политики“. Това каза в подкаста на dir.bg „Здравето ни“ председателят на Българското научно дружество по фармация проф. Георги Момеков в отговор на въпрос защо България се е провалила в справянето с пандемията от COVID и страната ни е на първо място по смъртност от коронавируса в Европа.
„Не може да искаш мнението на ресторантьорите за това какво трябва да правиш, когато имаш връхлитаща пандемия. Добре е всеки да си тежи на мястото и да говори за неща, които разбира. Държавата ни не е била, продължава да не бъде и най-вероятно и в бъдеще няма да е адекватна за много от събитията. Когато управляваш, трябва да взима решения, които в състояние на пандемия няма да се харесат на никого. Решенията трябва да се взимат от хора, които тежат на мястото си, взети смело и без много да се съобразяваш. Не можеш да угодиш на всички, особено в пандемична обстановка“, отбеляза проф. Момеков.
„Подобно на всички вълни и при Омикрон има пик, има и спад. Дали ще изчезне пандемията е спорно. Нямам кристална топка, а не знаем какво се случва в останалите части на света. Като цяло това, което наблюдаваме с Омикрон, е по-лека клинична картина. Дали е функция само на свойствата на този вирус, или е защото много хора са минали през другите варианти, не е ясно“, допълни той.
Проф. Момеков коментира и ниския имунизационен обхват. „Вече не агитирам. „Всеки сам си преценя“ за ваксините. Беше обаче странно защо хората искат да се разболеят, за да са защитени, при положение че имахме данните за ваксините и високата смъртност в България“, каза той.
„Хубаво е, че вече се появяват противовирусни препарати, които действат в рамките на до три дни. Тези препарати бяха тествани обаче при делта варианта, когато и рискът от хоспитализация беше по-висок. Не е ясно какво е съотношението полза-риск обаче при Омикрон, тъй като той по принцип протича леко. Тези продукти няма да са и така достъпни като противогрипните. Важно е обаче да се знае, че ролята на директно действащите противовирусни, които в момента се разглеждат от ЕМА, е в рамките на първите няколко дни, те са в таблетни форми, а вече в болницата терапията е друга. Затова е изключително странно да се прилагат имуносупресорите, антибиотиците и кортикостероидите при един леко болен вкъщи. Хората с тежък COVID и хората с лек COVID се лекуват по различен начин“, каза още проф. Момеков.
По отношение на здравните дейности в малките населени места проф. Момеков заяви, че постоянно се говори за интензивни легла, но не и за реаниматори, специалисти, които могат да лекуват хората, настанени на тези легла. „Не е въпрос само на продоволствие, а е въпрос на ноу хау и опит“, заяви той.
В отговор на въпрос имат ли основание хората, които превантивно приемат вещества с потенциала да намалят радиационното въздействие вследствие на войната, проф. Момеков каза, че вещество, което предпазва, би могло да е калиевият йодид, но не и йодът.
„Радиоактивните изотопи на йода се поемат от щитовидната жлеза, така че приемането на калиев йодид в контекста на една експозиция намалява риска от поява на рак на жлезата“, обясни проф. Момеков, като подчерта, че този механизъм предпазва само щитовидната жлеза, но не и целия организъм.
„В момента няма калиев йодид на таблетки в аптеките, няма и да има, но ако се стигне до там, той ще бъде разпределен чрез държавна поръчка извън аптечната мрежа. Хората да НЕ пият йод под никаква форма, защото това е абсурдно. Съотношението полза-риск не е добро, особено ако нищо не се е случило. Нека се надяваме да не се стига до там“, коментира проф. Момеков.
Сички ше омрем!