Пандемията от сърдечносъдови заболявания се съчета с пандемията от COVID-19. Това заяви по време на брифинг, посветен на днешния Световен ден на сърцето, началникът на Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ проф. д-р Федя Николов. Той разказа как вирусът се проектира върху сърдечносъдовата система и как се променя профилът на сърдечносъдовите заболявания.
В България около 65% от пациентите умират от сърдечносъдови заболявания – най-вече от инфаркт на миокарда и мозъчен инсулт. Средно за Европа този процент е 30 на сто. Рисковите фактори са хипертонията, диабетът, тютюнопушенето, нарушеният липиден профил, в съчетание с наднормено тегло, обездвижване, нездравословно хранене. „Това поставя пред кардиолозите две много важни задачи. Първата е да предпазваме пациентите от рисковите фактори, за да се забави сърдечносъдовата патология. Втората ни задача е при вече наличните симптоми да предприемем спешни мерки – бърза хоспитализация, защото от нея зависи и ефектът от назначеното лечение“, подчерта проф. Федя Николов.
На фона на този „пейзаж“ се появява и пандемията от COVID-19. „Нашите наблюдения и световният опит показват, че сърцето е не по-малко засегнат орган от белите дробове. Много от пациентите наистина умират от дихателна недостатъчност и след тежки пневмонии. Оказва се, че и сърдечносъдовата система не е пощадена. Но за разлика от белодробните усложнения, сърдечносъдовите се развиват по-късно, диагностицират се по-трудно и могат да бъдат също толкова фатални. Тази специфика се дължи на обстоятелството, че входната врата на вируса са т. нар. ангиотензинови рецептори тип 2, които се намират в изобилие в сърдечносъдовата система“, обясни проф. Николов.
Той допълни, че с колегите му напоследък наблюдават повече случаи на миокардити, тромбоемболични усложнения, миокарден инфаркт. Също така артериалната хипертония става по-трудно лечима, тъй като се засяга и съдовата система. „Проучване на кардиолози във Франкфурт, Германия, показва, че от 100 души, преболедували COVID-19, при 60 души (60% в този случай) се засяга сърцето“, разказа още проф. Николов. И допълни: „Като университетска клиника имаме амбицията по-обстойно да изучим тези прояви на сърдечносъдови усложнения след COVID-19 и кандидатстваме с проект, който да отговори по-конкретно и професионално на тази проблематика“.
Според началника на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Свети Георги“ трябва да се има предвид, че сърдечноболните пациенти по-тежко прекарват COVID-19, независимо дали се засяга сърцето или не. Те не са контраиндицирани за ваксинация, а напротив – индицирани са и трябва да бъдат ваксинирани. „За да се върнем към т.нар. нормално, трябва да се увеличи броят на ваксинираните и да се спазват противоепидемичните мерки“, смята проф. Николов.
В Клиниката по кардиология на УМБАЛ „Свети Георги“ – Пловдив се лекуват пациенти от цялата страна, включително и здравно неосигурени, т.е. освен здравна функция, ние изпълняваме и социална функция, коментира проф. Николов. В структурата на клиниката има няколко по-малки звена – интензивно, общо, функционално и инвазивно отделения. Сътрудничи си с Клиниката по кардиохирургия на болницата. Въпреки че работи на пълен капацитет, клиниката винаги има възможност да приеме тежкоболни пациенти. Почти изцяло персоналът и студентите в клиниката са ваксинирани.
„Имаме по-широк, нестандартен подход към лечението на пациентите. Наред с медицинската терапия, им осигуряваме и повишаване на самочувствието и оптимизма, като им даваме възможност да се докоснат до изкуството, културата и религията – според желанията и потребностите на всеки пациент“, обясни проф. Николов. Клиниката по кардиология има библиотека, в коридорите са подредени репродукции на художници импресионисти, а специална музикална система излъчва тиха класическа инструментална музика. Пред стационара на клиниката вече има и параклис „Св. Великомъченик Мина“, който предстои да бъде осветен.
