!
Четвъртък, 18 Юли 2024
27
юли
2
 

Проф. Петров: Вече е ясно, че има после-ефект от инфекцията

Електронното здравеопазване трябва да бъде въведено, ако трябва - системно наложено

Понеделник, 27 Юли 2020 | 09:58:18
2

Има няколко съществени физиологически нарушения, до които COVID-19 води, не поради някакво въздействие на самия вирус, а по-скоро като реакция на нашия организъм. И то е свързано както с намаляване на кислородното съдържание, така и с повишена склоннос

Има няколко съществени физиологически нарушения, до които COVID-19 води, не поради някакво въздействие на самия вирус, а по-скоро като реакция на нашия организъм. И то е свързано както с намаляване на кислородното съдържание, така и с повишена склонност към тромбообразуване и повишена склонност към възпаление, т.нар. възпалителна буря, една тригерирана реакция на нашия имунитет. Това каза в Сутрешния блок на БНТ кардиологът проф. Иво Петров.

"Още в началото забелязвахме известно разминаване между намаляването на вирусното число и покачването на възпалителните и тромботичните усложнения, което в страни с много повече случаи от нас се доказа. Тези, които по-тежко преживяват инфекцията, имат такива последващи нарушения, които нямат връзка с числото на вируса", обясни професорът.

Той поясни, че по време на епидемията сме били свидетели на много гръмки изказвания относно полезността или вредата на едни или други терапевтични средства и по тази причина той се въздържа да посочи някое от тях като реално даващо ефект. 

"Ние знаем, че нямаме специфично антивирусно средство срещу COVID-19 и най-вероятно така ще бъде. В нашия опит ние използваме едно класическо средство, което е отдавна познато, но което се оказва доста ефикасно в ранните фази на заболяването и това е йонизиране на въздуха, йонизиране на водата. И неслучайно започнаха да излизат и международни ръководства за обеззаразяване на средата. От тази гледна точка ние в България разполагаме с едни от най-добрите средства благодарение на един от най-големите изобретатели на нашето съвремие - проф. Ганев, и аз смятам, че трябва да се обърне повече на внимание на такива средства, които биха могли да защитят огромни групи от хора", обясни кардиологът.

Професорът заяви, че вече е ясно, че има после-ефект на инфекцията. "Дори в България станаха популярни някои случаи, включително и на колеги, които бяха изписани от болницата негативирани по вирус, а се оказа след това, че имат усложнения, някои за съжаление фатални в по-късната фаза. Трябва много да се внимава както от клинична, така и от лабораторна гледна точка", каза беше проф. Петров.

Според него вече са се натрупали категорични данни какви са лабораторните показатели, които трябва да бъдат проследявани както от гледна точка на започващия тромботичен процес, така и от гледна точка на заплашващия възпалителен процес.

"За съжаление сърдечносъдовите заболявания са един от таргетите и хората, които имат сърдечносъдови заболявания, се оказва, че при тях смъртността на заразените е най-висока", коментира кардиологът. Той отрече сърдечносъдовите заболявания да са предпоставка за инфекция. Но допълни, че тези, които имат изходно сърдечносъдово заболяване и са заразени, имат по-голям риск, защото са по-податливи и на тромбообразуване, и на възпаление, и на намаление на кислорода в кръвта. Трябва да има лабораторни изследвания 2 седмици и 4 седмици след прекратяване на активната инфекция. Също така да се проследява и клиничната картина - ако пациентът отново получи задух или има кашлица, явно нещата не са на добре, това са характерните за намаление на кислородното съдържание симптоми", категоричен бе проф. Петров.

По думите му епидемията е дала повод и за немалко болезнени изводи. Станало е ясно например, че през март и април 30%-40% от острите кардиологични случаи не са потърсили помощ, а по-късно са били необходими още месеци, за да бъдат те обхаванати с толкова необходимата им медицинска помощ. Закъснелият контакт между лекар и пациенти се е дължал на определени причини, каквато например е стръхът на болния да търси лекар, а също и липса на достатъчно предпазни средства за медиците. Затова и вече са разработени препоръки за поведение, които да се прилагат в подобни ситуации. 

Проф. Петров бе категоричен, че притесненията на пациентите, че могат да се заразят, отивайки в болница и в лечебно заведение изобщо са категорично необосновани. По думите му болничната среда е абсолютно сигурна и безопасна, защото там мерките за дезинфекция са ежеминутни и ежечасни. Трябва обаче да се избягват зоните със струпвания на много хора. Не по-малко важно е да се мисли за електронното здравеопазване, защото само при наличието на такова хората няма да бъдат принуждавани да се трупат в чакалните и да чакат за едно направление или рецепта, посочи той.

"Въпреки че има съпротива, електронното здравеопазване трябва да бъде въведено, дори ако е нужно - да бъде системмо наложено", каза кардиологът.



Коментари по темата

Правила на форума за коментари
DJ9f

Лекар 28.07.2020 01:14:51

Това ли е новият Генчо Начев? Пенкилер и разбирач от вирусни инфекции до организация на здравеопазването. Или просто гербер?

Гост 27.07.2020 11:37:14

И този се направи на имунолог!


Всичко за коронавируса
Още новини
Трима с шанс да влязат в ръководството на НСБФТР
18.07.2024 15:54:44

Трима с шанс да влязат в ръководството на НСБФТР

Трима са кандидатите за независим член на Съвета на директорите на Националната специализирана бо ...

С награди за служители и концерт УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна отбеляза патронния си празник
18.07.2024 15:05:26

С награди за служители и концерт УМБАЛ „Св. Марина“ – Варна отбеляза патронния си празник

С концертна програма варненската университетска болница „Св. Марина“ отбеляза патронн ...




Актуална тема
Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите
29.09.2023 13:59:52 Владимир Попов

Методиката за плащане на онколекарствата обещава нови болнични дългове и влошено лечение на пациентите

Решение на Надзорния съвет на Националната здравноосигурителна каса от 25 септември отново разбун ...

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?
14.03.2023 14:59:29 Невена Попова

Фалшивите реклами - търсим ли решение или се възхищаваме от проблема?

Запознайте се: той е проф. Страхил Вачев, „знаменит български кардиолог“. Пенсионирал ...

Защо НРД 2023 стана
24.11.2022 15:15:08 Надежда Ненова

Защо НРД 2023 стана "ябълка на раздора"

Проектът за НРД 2023-2025, изпратен от НЗОК на БЛС, отново предизвика напрежение между договорнит ...

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването
15.02.2022 13:19:48 Владимир Попов

Без увеличение на цените на пътеките болници ще са на ръба на оцеляването

С над 600 млн. лв. е увеличен бюджетът на Националната здравноосигурителна каса за 2022 година в ...