Проф. Петров: Очакваме институционална подкрепа за създаването на центрове за ендоваскуларно лечение

„България прави първите стъпки в изграждането на Центрове за лечение на инсулт. Все още сме в началото на пътя, но се надяваме да получим подкрепа, а присъствието на здравния министър на Балканския ендоваскуларен конгрес, който се проведе наскоро в София, дава надежда, че това ще се случи“. Това каза пред Bulgaria ON AIR кардиологът проф. Иво Петров.

„Центровете са важни, тъй като сърдечносъдовите заболявания, по-специално миокардният инфаркт и мозъчният инсулт, са убийци на нашето общество. България е една от най-засегнатите страни като болестност и смъртност от мозъчен инсулт. Исхемичният мозъчен инсулт се лекува по най-правилния начин, според последните клинични ръководства, с навременно ендоваскуларно лечение, което цели отваряне с катетър на артерията, предизвикала исхемичен мозъчен инсулт“, обясни той.

По думите му тази практика е започната от неговия екип преди повече от 15 години.

„В страни като Швейцария и Германия тя е много отдавна установена и там една много голяма част от хората получават навременно ендоваскуларно лечение с тромбекстракция и аспирация на тромба, който предизвиква инсулта. Това беше целта на сесията, на която имаше светила от Европа и света. Тези световни експерти бяха поканени от нашия министър да участват в Експертния съвет на Здравното министерство при създаването на тази програма за страната ни“, каза проф. Петров.

По думите му е притеснително, че у нас няма изградена стратегия, при която лекарите от Спешна помощ да транспортират пациент към тези центрове, без да има междинни звена, които забавят.

„При мозъчния инсулт времето е живот. Колкото по-кратко време минава от началото на симптомите до отварянето на артерията, толкова по-голям е шансът на пациента не само да бъде спасен, но и да бъде спасен от инвалидност. Инсултът е свързан с между 15-20% естествена смъртност. Още по-голяма е инвалидността", коментира специалистът.

Той припомни колко важна е навременната ресусцитация при внезапна сърдечна смърт. „Колкото повече минути минават, толкова по-голям е шансът дори и пациентът да бъде спасен, да остане тежко инвалидизиран или да бъде в кома. Същата зависимост важи и за мозъчните инсулти“, обясни той.

„Ние сме едни от шампионите на европейско ниво в навременното и ефикасно прилагане на практиката за ранна перкутанна интервенция, т.е. интервенция с катетър. Всички казват, че подобна практика трябва да бъде приложена и за инсултите. Това трябва да бъде приложено и в България“, категоричен бе той.

Проф. Петров напомни колко е важна превенцията.

По думите му Дружеството по кардиология се стреми да наложи разработената Национална програма за превенция на сърдечносъдовите заболявания с план за прилагането й. „Тя е създадена с подкрепата на Европейското дружество на кардиолозите, което е създало програма за целия Европейски съюз и ние следваме тези практики. И се надявам, че професионалното усилие ще срещне институционално, така че повече хора да бъдат обхванати от този национален план.

Множество проучвания показват, че превенцията може да намали честотата на сърдечносъдовите заболявания, съответно инвалидността и смъртността от тях. Ние изработихме такава програма. Надявам се, че когато бъдат въведени сериозните програми за превенция, ще си дадем сметка каква част от мозъчните инсулти и миокардни инфаркти могат да бъдат предотвратени. Има такива средства, осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост“, увери кардиологът.

„У нас се регистрират близо 40 000 мозъчни инсулта годишно. Най-вероятно поне 2/3 от тях са големи мозъчни инсулти, които са потенциално фатални. Именно те са основният таргет за навременна ендоваскуларизация, защото при тях се очаква големият процент инвалидизация. Когато се въведат тези програми, ще си дадем сметка колко голяма част от тези инфаркти и инсулти могат да бъдат предотвратени“, подчерта проф. Петров.  

Той засегна и темата за законодателните промени по отношение на оказването на първа помощ. 

„Напредък има, той бе постигнат с помощта на много колеги и на парламентарната Комисия по здравеопазването по промяната на законодателството за прилагане на първа помощ с кардиопулмонална ресусцитация и ранна дефибрилация, която изисква поставяне на места на външни автоматични дефибрилатори.

Има конкретна норма, която за различните страни е различна, това е въпрос на национална стратегия. Например, в страни като Франция, Япония, Италия броят на населението, за което е необходим един инсталиран дефибрилатор, се приближава до 2000, но те са започнали с широка норма – например на 10 000 души и постоянно са стеснявали броя на населението, както и с площта, на която трябва да бъде инсталиран един дефибрилатор.

Ние сме в началото на пътя. На метростанциите те са вече 6, пет инсталирахме с решение на Общинския съвет, един беше дарен. Радвам се, че тази практика придобива популярност, все повече фирми даряват. Надявам се, че както множество фирми, бензиностанции и други започват да обучават свои служители, тази идея ще бъда припозната и възприета като кауза и от много други“, каза проф. Петров.