Проф. Радка Аргирова има дългогодишен научен и практически стаж като вирусолог в областта на HIV, ретровирусите и онкогенните вируси. Учила е вирусология в Москва, Германия и САЩ.
През 1985 г. внася у нас вируса HIV за научно-изследователски цели и е натоварена да организира първата потвърдителна лаборатория по СПИН у нас, открита в 1987 г. В същата година с нейното активно участие започва и контролът на кръвната банка за HIV.
От 1987 г. до 2012 г. проф. Аргирова е завеждащ последователно Централна лаборатория по СПИН, Лаборатория по ретровируси и Лаборатория по херпесни и онкогенни вируси в Националния център по заразни и паразитни болести.
Била е зам. министър на здравеопазването и главен държавен санитарен инспектор в периода 1995 – 1997 г. Представяла е България в Програмите за борба със СПИН на СЗО и ООН в Женева (1994-1998).
От 2001 г. до момента е председател на Българското дружество по медицинска вирусология.
Била е зам.- председател на Българския съюз на медицинските специалисти (2010-2013).
Понастоящем работи като вирусолог в Клинична лаборатория на Аджибадем Сити Клиник Болница Токуда. През 2018 г. е поканена да открие Световния Конгрес по микробиология в Лондон с встъпителна лекция върху собствените си изследвания за взаимодействията между HIV и грипния вирус в клетъчна култура.
С началото на пандемията COVID-19, проф. Аргирова е включена в състава на Медицинския експертен съвет по COVID-19 към Министерския съвет. Като негов член, тя е автор на първото ръководство по специфична диагностика на вируса – причинител на COVID-19 (март-април 2020).
Днес разговаряме с проф. Аргирова за приноса на медицинските специалисти в борбата с коронавируса, за прогнозите за развитието на вируса, ранно диагностициране на пациенти от рисковите групи и своевременното им лечение.
Проф. Аргирова, вече повече от 3 години Вие следите отблизо и участвате активно в борбата с COVID-19 и в България, и по света – как оценявате приноса на медицинските специалисти и в частност на вирусолозите?
С една дума – безпрецедентен! Да се изправиш пред нов неизвестен високопатогенен вирус – това бе предизвикателство (може би веднъж в живота) и от огромен интерес за всеки вирусолог, клиницист, лабораторен лекар, генетик, епидемиолог, имунолог, спешната помощ, реанимацията, фармацията…И както при предишната пандемична ситуация (HIV – все още пандемичната ситуация с този вирус не е отменена), научихме и продължаваме да учим от природата и еволюцията нови уроци…Дано са ни полезни за бъдещето и да съумеем навреме да ги използваме! Пред очите ни се родиха и подобриха редица диагностични и инструментални методи, първоначалното стъписване бързо се превърна в активно наблюдение и действие, при това комбинирано – генетичен мониторинг на причинителя на епидемията плюс регистриране на тенденциите и бързото им потвърждаване в клиниката! За по-малко от година след обявяването на пандемията и в резултат на максималното използване на дългогодишния изследователски опит, се родиха първите ваксини, при това – по нова за широката публика иРНК (информационна РНК) технология. Последната се разработва от средата на 90-те години на миналия век и доказа своята ефективност, като с основание се счита, че ще се превърне в технология на бъдещето, за да се прилага не само за ваксини, но и за лечение на генетични заболявания, характеризиращи се с липса или недостатъчно производство на ензими, хормони, белтъци. иРНК е безопасен преносител, тъй като напуска бързо организма и не взаимодейства с генома. Ваксините по иРНК технологията са максимално подлежащи на всякакви, включително бързи изменения, настъпващи в хода на развитието (еволюция, мутации).
Всички медицински специалисти участваха активно в битката. На вирусолозите и на молекулярните биолози се падна развитието и интерпретацията на диагностичните методи, генетичното проследяване на измененията на причинителя, както и разясняването на същността на ваксините.
Какви допълнителни опит и знание натрупахте Вие лично като вирусолог за този период?
Най-интереснотобеше наблюдението на еволюцията на вируса на бърз каданс, появата на нови варианти и отпадането на стари, както и умножаването на мутациите на вируса, когато последният „се изправи“ срещу антителата, получени след ваксиниране. На практика видяхме антагонистичната селекционна преса – вирулентност срещу трансмисивност! Просто казано, по-висока вирулентност (което означава по-тежко протичане на инфекцията) е благоприятна за вируса, само ако не е намалена възможността му за трансмисия (предаване). При имунизираното население има бариера – резистентност към инфекцията - и при тази ситуация простото повишаване на вирулентността не би повишила трансмисивността. И тогава идва следващият ход на вируса – повишаване на трансмисивността му чрез ре-инфекция на имунизираните, дори повече от веднъж, плюс повишен брой мутации (антигенна еволюция) в ключовия за инфекцията шипчест гликопротеин! На популационно ниво това означава висока заболеваемост, но ниско съдържание на вируса, т.е. леко или асимптоматично протичане на болестта – ситуация, която наблюдавахме в редица европейски страни с високо ваксинално покритие.
Направи ли ни вирусът по-дисциплинирани по отношение на здравето ни и това на близките ни? Може ли да се каже, че при евентуална следваща пандемия обществото ни ще се справи по-добре?
Пандемията COVID-19 показа, че светът изобщо не бе подготвен за нея, въпреки, че години преди това именно няколко коронавируса показаха епидемичен капацитет. България бе също неподготвена. Все още не сме достатъчно дисциплинирани и отговорни към своето и общественото здраве. За да се промени това, спешно трябва да се организира разговор в обществото, на който да се посочат ясно причините, довели до срамното класиране на България на първо място по висока смъртност и свръхсмъртност по време на пандемията! Това е важно не само за справяне с бъдещи епидемии, но и за постигане на върховенство на научните знания чрез обучение и информация на населението на всички нива, независимо от образованието. Да, научни спорове трябва да има, но в тях трябва да участват специалисти, подкрепяни от здравните институции и излъчващи не лични съмнения, а научно приети факти. Такова широко обществено обсъждане ще бъде като научен урок, ако искаме обществото и специалистите да се справим по-добре със следваща епидемия.
Глобалното извънредно положение във връзка с COVID-19 бе отменено, но COVID-19 продължава да е опасност за рисковите групи – какво е важно да знаят пациентите?
Този въпрос е особено важен за България – ние сме сега в етап на ендемично развитие на инфекцията. Циркулиращите вирусни варианти са опасни особено за неимунизираните лица с хронични белодробни и сърдечни заболявания, диабет, наднормено тегло, злокачествени новообразувания. Тези лица не само могат да прекарат тежко инфекцията, но ще способстват за нейното предаване, така тя непрекъснато ще тлее – ту ще пламва, ту ще заглъхва, но винаги ще бъде поддържана. Затова и най-слабото и незначително оплакване или неразположение трябва да бъде обект на тест за COVID-19, за да се предприемат бързо мерки за лечение и ограничаване на разпространението на вируса. Не трябва да се забравя, че се освободи ниша и за други вирусни въздушно-капкови инфекции, за които малко се знае – например грип, метапневмовирус (високо разпространение в САЩ през периода февруари - май т.г.), респираторно-синцитиален вирус, парагрип и др.
Каква е прогнозата на вирусолозите за развитието на вируса?
Вирусът е тук, ще остане тук, ще продължи да циркулира и мутира толкова, колкото ние му позволим. Проследяването на нови варианти продължава, получаването на нови ваксини ще продължи, но ще трябва да се помисли за ваксини, които да стопират вируса още на входната врата на инфекцията – например инхалационни или интраназални ваксини. Такива вече има срещу други вируси (грип) и предимството им е, че се развива бърз локален антивирусен имунен отговор чрез неутрализиране на вируса с тип А антитела в горния и долните отдели на дихателната система. Така се спира размножението на вируса, отделянето му от назо-фаринкса, т.е. заразяването на околни лица, както и разпространението му към белия дроб. Вече са предложени и са в стадий на изпитание около 100 такива ваксини.
Какви са възможностите за лечение на COVID-19 в България към днешна дата?
Ясни са протоколите за лечение, но за да се приложат, трябва да се стигне до лекар. Трябва да се спре самолечението, трябва да се намали драстично нерационалното използване на антибиотици. Страната разполага с антивирусни лекарствени средства, както и с висококачествен интерактивен справочник за диагностика, лечение и профилактика на инфекцията. Справочникът е одобрен от Български лекарски съюз и Министерството на здравеопазването и всеки лекар може да се възползва от него. Най-важна обаче остава превенцията на инфекцията чрез ваксинация, навременното лечение и изолация, за да се спре разпространението на вируса, а оттам – и неговото размножение и склонност към мутации.
Повече информация за симптомите, тестването и рисковите фактори за тежка форма на заболяване, свързани с COVID-19 може да получите на сайта www.covid19-actfast.bg.
Материалът се реализира с подкрепата на Пфайзер.
