В номенклатурата на Министерство на здравеопазването за придобиване на специалност в сферата на здравеопазването има 139 позиции, а в нашия университет са регистрирани специализанти по 98 от тях. Това казва ректорът на МУ “Проф. д-р Параскев Стоянов” – Варна проф. д-р Димитър Райков пред „Труд“ в отговор на въпрос кои са най-желаните от младите лекари специалности.
„Най-търсени са специалностите от вътрешната медицина - кардиология, ендокринология и нефрология. В системата за специализации университетът е активна страна в една тричленка и посредник между здравното министерство и болниците. Решението за отпускане на бройки е на МЗ, директорите на болници преценяват колко и какви кадри са им нужни и когато младите лекари спечелят конкурс за обявено място, идват при нас и ние им осигуряваме теоретичното обучение“, допълва той.
Според него исканията на младите лекари и специалистите по здравни грижи за по-високи възнаграждения и по-добри условия на труд са справедливи. „Те започват работа с ентусиазъм, но много скоро след това се сблъскват с факта, че трудът им е сравнително ниското заплатен. Вариантът за отпускане на 260 млн. евро за заплати беше по-скоро популистки. Тези средства биха могли да стигнат за дипломиращите се годишно 1200 лекари, но не и за всички, а не е редно младите лекари да получават повече от старшите. Правителството, което подаде оставка, и в частност МЗ и МОН намериха едно добро решение, което според мен трябва да се развие. Става дума за т. нар. прием на студенти по медицина под условие, за който тази година с решение на Министерски съвет бяха утвърдени допълнителни бройки. Преди да започне да учи, след като е положил успешно приемни изпити, бъдещият лекар подписва договор с дадена болница с ангажимент след дипломирането си да стажува и да работи в нея поне 5 години. Срещу това държавата поема стойността на обучението му. Този модел прилича на т. нар. разпределение, което по мое време съществуваше. Той предполага младият лекар да започне кариерата си в малък град. Предимството е, че там има възможност да получава по-добро възнаграждение, защото малките градове стимулират младите медици по-адекватно от големите. Тази година беше пилотна и такъв прием имаше в нашия университет и в Бургас“, казва проф. Райков.
Ректорът на МУ-Варна допълва, че тази година са приети 58 студенти по медицина под условие, които са се представили много добре на изпитите и са сключили договори с болници в цялата страна. „Към момента обаче тази програма не е популяризирана и все още условието за обвързване с бъдещ ангажимент за работа не е атрактивно за младите. Те искат да са свободни, да си вземат дипломата и след това да избират дали да се реализират у нас или в чужбина, дали да упражняват лекарската професия или да търсят реализация във фармацевтичния пазар“, казва проф. Райков.
По отношение на специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ станаха защитени проф. Райков разказва, че след като професиите са обявени за защитени, са увеличили приема с 43 бройки и тази година с държавна субсидия обучението си са започнали 188 бъдещи медицински сестри. „Моето мнение обаче е, че защитената специалност е добра стъпка, но това няма да реши проблема с кадровия дефицит. Защото таксите за обучение не бяха високи и спестената сума не е толкова голяма, че да промени търсенето. От друга страна е налице голямата конкуренция на педагогическите специалности. Това се вижда ясно във филиалите ни в Шумен и Велико Търново, където има държавни университети, подготвящи педагози. Една дипломирана учителка има доста по-добра заплата от медицинската сестра, голяма отпуска и по-спокойна работна среда. Това ни отнема много от колебаещите се за избор на професия кандидат-студенти“, казва той.
Ректорът коментира и факта, че в университета годишно се приемат 220 лекари в българоезичните програми и 240 - в англоезичните. „В МУ-Варна в момента учат 6716 студенти, 1956 от които са чужденци от 54 държави. Те идват тук, защото имаме редица предимства. Отличното обучение е едно от тях, но има и друг фактор. В Германия и в други европейски държави, например, на 5 болнични легла може да има един студент по медицина. Бройките по държавна поръчка, където таксите за обучение се ниски, се определят по този начин, а леглата на глава от населението са по-малко, отколкото у нас, където този показател не играе роля за приема. Затова местата за обучение на медици са редуцирани и много кандидати не могат да се класират. В нашия университет също вече има конкуренция - за всяко свободно място в англоезичните програми се явяват по трима кандидати“, казва проф. Райков.
В отговор на въпрос дали бъдещо увеличение на цените на клиничните пътеки с 10% би било достатъчно, проф. Димитър Райков казва, че няма болнично ръководство, което да го сметне за такова, тъй като цените на медикаменти, консумативи и др. отдавна са надвишили прогнозните стойности. „За многопрофилните болници е по-лесно да се справят със ситуацията, защото имат много структури и наред с тези с по-слаби резултати имат и печеливши структури. По-сложно е за специализираните болници. Там бюджетът се връзва много трудно с единствен източник на финансиране от НЗОК, защото дейностите са само по една специалност. Наясно сме с това, защото МУ-Варна управлява общинската Очна болница и я финансира чрез апаратура, която е важна за обучението на студенти и специализанти“, казва той.
