Проф. Салчев: 19% от разходите на НЗОК за домашно лечение са покрили нуждите на 1,52% осигурени

„Доплащания има в лекарствата за домашно лечение, при медицинските изделия, в болнична помощ. За съжаление обаче има и директни плащания, в които влизат плащанията към болнична помощ, като например избор на екип. За в бъдеще очаквано доплащане ще има и в помощните средства“. Това каза управителят на НЗОК проф. Петко Салчев по време на презентацията си при представянето на доклада на европейския офис на СЗО за финансовата защита в България в Народното събрание днес.

Проф. Салчев допълни, че здравноосигурените лица не са защитени финансово в достатъчна степен при реализацията от НЗОК на лекарствената политика поради неяснота при рационалност и колебанието при налагане промени в законодателната база, които да доведат до рационалност.

„Разширяването на достъпа на пациентите до иновативни лекарствени терапии с включването на нови международни непатентни наименования (INN) е една от причините за постоянното увеличаване на разходите за лекарствени продукти. По отношение на лекарствените продукти за домашно лечение през 2021 г. най-голям ръст има при разходите за лекарствени продукти, предназначени за лечение на редки заболявания – 9,6%. Размерът на финансовите средства, заплащани за терапията на редките заболявания засилва поляризацията между социално-значимите заболявания и редките заболявания по отношение на стойността на терапевтичен курс на пациент, заплащана от НЗОК. Темпът на навлизане на генерични и биоподобни продукти и естествената еволюция на цените към намаляване, не е достатъчен за компенсирането на темпа на нарастване на разходите за иновативните нови  международни непатентни наименования. Наблюдават се, свързани с наличието на много генерични лекарства в дадени INN, които поради специфики на законодателството водят до увеличаване на доплащането от страна на здравноосигурените лица и в немалко случаи до вторичен ефект от увеличаване на болнични разходи поради отказ от лекарствено лечение на здравноосигурени лица по финансови причини“, каза проф. Салчев.

Той подчерта, че 19% от всички разходи на НЗОК през изминалата година за домашно лечение са покрили нуждите на само 1,52% от здравноосигурените лица, обърнали се към системата на здравноосигурителния фонд и е налице дисбаланс.

„Поради тази причина е необходима диверсификация на разходите на лекарствени продукти спрямо доплащане от пациента. Лекарствените продукти от Приложение 1 на Позитивния лекарствен списък се заплащат от НЗОК с нива на реимбурсиране 100%, 75%, 50% и 25%, което от своя страна определя и доплащането от страна на здравноосигурените лица. Касата реимбурсира 100% лекарствените продукти за хронични заболявания, водещи до тежки нарушения в качеството на живот или инвалидизация и изискващи продължително лечение, със 75% за лекарствените продукти за хронично протичащи заболявания с висока степен на разпространение на заболеваемостта и до 50% (в т.ч. и 25%) са всички останали лекарствени продукти извън горепосочените. Лекарствените продукти, включени в Приложение №2 на ПЛС и заплащани от НЗОК, извън стойността медицинските услуги са с ниво на заплащане от НЗОК 100%“, припомни проф. Салчев и съобщи, че НЗОК предлага стратегия, за да се постигне по-висока финансова сигурност на здравноосигурените лица при достъп до лекарствена терапия.

„Това може да се постигне чрез оптимизация на база медицински показания на реимбурсната листа, увеличения на реимбурсацията на групите с 25% и евентуално 50 % и засилване ролята на оценката на здравните технологии и въвеждане на 4-та група медикаменти със споразумения за риска т.н. Risk Sharing Agreements“, каза управителят на Здравната каса.

Касата вече е направила предложения до НСЦРЛП за оптимизация на база медицински показания на реимбурсната листа, лекарствените продукти да са само в Приложение 2 за онкокомбинирана терапия; прекратяване реимбурсация лекарствени продукти за МКБ, като например статини и предложение за увеличения на реимбурсацията на групите с 25% и евентуално 50% реимбурсиране.

„На база изчисления и анализ –реимбурсацията трябва да е при определени условия, за да има ефект това едновременно и за НЗОК, и за здравноосигурените лица – т.е. да не е просто разход, а да стане инвестиция с дисциплиниращ и оптимизиращ ефект. Например да се стартира постепенно за най-масовите групи лекарствени продукти при социално значимите заболявания“, каза проф. Салчев.

Той даде пример с лекарствените продукти за сърдечносъдовите заболявания, за които над 840 000 здравноосигурени лица (за сравнение за онкотерапии са около 40 хиляди) се обръщат всеки месец към системата на НЗОК.

„93% от всички разходи за тези лекарствени продукти са за лечение на сърдечно съдови заболявания. 19% от разходите в група С са за лекарствени продукти с ниво на реимбурсация от НЗОК в размер на 25% от референтната стойност за опаковка. Месечният разход на НЗОК за тези лекарствени продукти от 43 Международни непатентни наименования е 1 490 000 лв. Ниското ниво на реимбурсация от НЗОК, което изисква значително доплащане от страна на ЗОЛ, много често води до отказ от лекарствено лечение на ЗОЛ по финансови причини, а като вторичен ефект от увеличаване на разходите на НЗОК за други по-скъпи терапии, заплащани на 100% и болничните разходи. При промяна на нивото на заплащане /за група С/ от 25% на 50%, увеличението на заплатената от НЗОК сума ще бъде в размер на 17 880 000 лева на годишна база. Ако добавим по-високо заплащане от НЗОК за лекарствени продукти /25% реимбурсация извън група С/, а именно 50% ръстът на средствата, реимбурсирани за лекарствени продукти за домашно лечение ще бъде около 6 500 000 лв. При увеличение на реимбурсацията на всички с 25% на 50 % - очакваме намаления на доплащането с близо 24 млн. лева, при очаквани допълнителни ефекти придържане към терапията и намаляване на хоспитализациите“, каза проф. Салчев и допълни, че за това е нужна инвестиция от 46 млн. лв., като съответно с толкова ще се намали и доплащането на пациентите.

При вдигане нивото на заплащане на всички лекарствени продукти от група С - Сърдечно съдова система от 25% и 50% на 75% (с изключение на комбинираните лекарствени продукти), НЗОК ще заплаща на годишна база с 46 милиона лева повече. С толкова по-малко ще заплащат здравноосигурените лица, обърнали се към системата на НЗОК за лекарствени продукти за домашно лечение.

Допълнителни стратегически решения са въвеждане на генерично изписване и генерично заместване, въвеждане ценови коридор – до 30 % по-скъпи от референта като цена да участват с доплащане, над 30 % отпадат от реимбурсация и НЗОК да има правомощията за това и засилване ролята на оценката на здравните технологии.