Проф. Салчев: 4,453 млн. лв. е платила Касата за лечение на COVID-пациенти до момента

Лечебните заведения вече почти са възстановили работата си от времето преди епидемията от коронавирус. Това каза управителят на НЗОК проф. Петко Салчев пред БНТ.

„По наши данни намалението на обема дейност е около 2,6-3% в болничната помощ, а в извънболничната – около 4%. Проблем остава единствено в денталната медицина, където обемът дейност е около 30% по-нисък“, уточни той.

По думите на проф. Салчев ще влезем спокойно в есенно-зимния сезон, тъй като резервите, които има НЗОК са достатъчно, за да се посрещнат обичайните грипни епидемии, "стига да се харчат разумно".

„Общо взето бюджетите на болниците се движат в рамките на планираните бюджети. Там, където болниците не могат да изпълнят планираното поради това, че пациентите са се оттеглили, ние доплащаме до 85%, а там, където дейността е нормална, плащаме това, което са изработили. Преди няколко дни преведохме парите на болниците във връзка с дейността. След това имаше и решение на Надзорния съвет за -доплащане на тези, които нямат достигнати обем от дейности. Периодично, всеки месец ние плащаме така, както е по НРД и по закон", каза проф. Салчев.

До момента НЗОК е платила на болниците 4 453 000 лв. за директно лечение на пациенти с COVID 19. „По клинични пътеки са минали 4 800 пациенти, а по клинични процедури - 414 пациенти. Това е директно плащане за пациентите, които са хоспитализирани в болниците. С Анекса, който подписахме към НРД, се вдигнаха с 10% цените на всички клинични пътеки. Добавиха се и по 20 лева на пътека, с цел да бъде така създадена организацията на лечебното заведение, че да се даде възможност на работещите в лечебното заведение да дадат направление за това изследване, когато имат съмнение за пациент с COVID“, каза проф. Салчев.

Той допълни, че откакто е управител на НЗОК, от четири месеца и нещо, има подписани три анекса и всяка седмица има Надзорен съвет. „Може да си представите какво е натоварването. Това няма да е последният анекс, тъй като през следващата година трябва да договорим новите обеми и цени във връзка с новата бюджетна процедура, която ние стартирахме. В момента сме се обърнали към всички лечебни заведения те да заявят техните планове за следващата година, на база на това да стартираме и бюджетната процедура. Следващата седмица ще се надявам да имаме и среща в Министерство на финансите, за да поговорим за параметрите, на които може да се облегнем, за да можем да решим как ще бъдат осигурени българските граждани и как ще се заплаща на лечебните и здравните заведения“, каза проф. Салчев.

Според него в моментна не се налага актуализация на бюджета на Касата. „Имаме нормално постъпление на приходите. Разходите се движат в разходните норми с изключение на някои девиации в месеците, свързани с лекарствата, но и там мисля, че ще бъдат уредени проблемите“, каза управителят на Здравната каса.

Проф. Салчев уточни, че за всеки пациент, който влиза и е вписан като COVID, се прави проверка, а там, където има съответните съмнения, се прави проверка на място. „Няма начин лечебните заведения да спекулират с COVID, специално за лечението на пациентите. Друга е спекулацията, че всичките искат нещо допълнително, защото били харчили други пари за други неща и т.н. Примерно оправданието, че не им достигат маски и други такива неща. Но смятам, че това вече зависи от организацията на лечебното заведение. Освен това ние плащаме по 2300 до 2500 PCR теста на ден през РЗИ, които насочват пациенти, които имат нужда особено при така наречените клъстери или организирани контингенти, когато директорът на РЗИ реши, той пуска във връзка с епидемичната обстановка. И трето направление, по което плащаме е, когато общопрактикуващ лекар реши, може да изпрати пациента към специалист, който да реши дали да бъде пуснат PCR тест или не. Тъй че ние по няколко направления, според Националния рамков договор можем да заплащаме PCR тестове“, каза той.

По отношение на проверката за заплащането на отчетената, но незаплатена дейност през 2015 и 2016 г., проф. Салчев каза, че е изпратен специален алгоритъм до всичките РЗОК и в момента се проверяват всичките истории на заболяванията, както и финансовите документи. Срокът на приключване на проверките, който е даден на директорите на РЗОК, е около 15 септември. По думите му се проверяват над 211 000 истории на заболяването и включва и годините 2017 до април 2018.

По отношение на разпределението на увеличените средства за персонала, управителят на Касата заяви, че НЗОК не се занимава с определяне на работните заплати в лечебните заведения. „Една от препоръките, която договорихме с БЛС, е това увеличение на клиничните пътеки да е предимно за заплащане на персонал, но ние не можем да кажем как да бъде разпределено в лечебните заведения. Това е проблем на вътрешния правилник, както и колективният трудов договор, който се сключва на национално ниво. Ние можем да контролираме до определена степен, но не можем да администрираме този процес“, каза проф. Салчев, а в отговор на коментар на водещата, че темата за остойностяването на медицинския труд и обвързаността с клиничните пътеки е стара и има пропуски в нея, той каза:

„Остойностяването, това е един от мантрите, които се носят в здравеопазването. Ние говорим за себестойност, а не остойностяване. Дълго време получаваше друга институция данни за себестойността, но поради ред причини този процес прекъсна. Ако се възстанови този процес, ще знаем реалната себестойност и тогава може да бъде направена и разценка колко струва един пациент реално на лечебното заведение, като аз мога да ви кажа дори и за COVID пациентите по наши данни, това което плащаме, тъй като те са различни начините на плащане, горе-долу себестойността на един пациент при среден престой 10 дни е около 1200 лв.“

По отношение на идеята Здравната каса да сключва договори с медицински сестри и акушерки, за да получават допълнително финансиране, проф. Салчев заяви, че се водят такива разговори с министъра на здравеопазването. „Законодателно е разрешено на медицинските сестри, акушерките, рехабилитаторите, тъй като не са само медицинските сестри, да създават собствени практики. Говорихме и с Асоциацията на специалистите по здравни грижи, подготвихме предложение до министъра, в момента договаряме как да бъде вкарано, за да може да се промени Наредбата за основния пакет и на базата на това ние ще остойностим и ще кажем как би могло да се плаща за следващ период това, което сестрите могат да предложат на българското население извън това, когато са във взаимоотношения с болничните лечебни заведения. Тъй като ние знаем, че има така наречената дългосрочна грижа в дома, има рискови групи, където те имат своето място и биха могли да помогнат на здравната система“, каза той.