Сърдечносъдовите заболявания са номер 1 по смъртност в целия свят. Близо 18 млн. души годишно умират в резултат на сърдечносъдови заболявания. Симптомите на високото кръвно и холестерола не се усещат и затова ги наричат „тихите убийци“. Данните сочат, че само от високия холестерол годишно загиват 2,6 млн. души по света и тези хора най-често не знаят, че имат висок холестерол.
Това каза председателят на Сърдечносъдовия отдел на Европейската медицинска агенция по регулация на медицински устройства проф. Яна Симова в подкаста на БНР „В центъра на системата“.
Високият холестерол е и сред основните рискови фактори за животозастрашаващите сърдечносъдови инциденти като инсулт и инфаркт. По данни на СЗО около 39% от населението по света страда от висок холестерол – 37% за мъжете и 40% за жените.
Половината от хората на 50 г. в Европа вече имат атеросклероза по съдовете. „И хората, и животните сме програмирани да имаме много по-ниски стойности на общия и лошия холестерол. Вътреутробно ние имаме три пъти по-ниски нива на общия и лошия холестерол. След раждането, благодарение на кърменето холестеролът на кърмачетата и на животните се повишава. Когато те се отбият, обикновено при животните холестеролът се връща до нива близки до тези преди раждането. При хората обаче не е така, холестеролът не се връща на нивото от вътреутробното развитие. Той започва да се повишава от начина на хранене и начина на живот“, каза проф. Симова.
По думите й има изолирани групи хора, които са подобни по начина, по който живеят, на част от предците ни – ловци-събирачи. Това са някои мексикански индианци, пигмеи и някои други племена. „Тяхната диета е много бедна на мазнини и захари и при тях почти не се среща атеросклероза и сърдечносъдови заболявания дори и при най-възрастните. Ако обаче започнат да живеят по начина, по който живеят в САЩ и Европа, те веднага започват да страдат от тези болести“, поясни проф. Симова.
Тя заяви, че причините за високите нива на LDL-холестерола или лошия холестерол могат да са придобити или генетични. „Сред придобитите това са начинът на живот – висок прием на мазнини и алкохол, тютюнопушене, липса на физическа активност. Заболявания като хипотиреоидизъм, бъбречно заболяване или диабет. Определени лекарства като кортизон, хормонални добавки или някои лекарства за сърце. Сред генетичните форми едно от най-често срещаните заболявания е т.нар. „фамилна хиперхолестеролемия”. При това заболяване много високи нива на LDL-холестерол в кръвта се наблюдават в млада възраст, което води до преждевременно стеснение на кръвоносните съдове. Силното стеснение на кръвоносните съдове намалява кръвотока и води до последици като инфаркт и инсулт в ранна възраст“, каза проф. Яна Симова.
Проф. Симова е първият българин – председател на Сърдечносъдовия отдел с три годишен мандат. „Европейската медицинска агенция по регулация на медицински устройства беше създадена 2020 г. и тогава ме поканиха да бъда експерт към нея с първия мандат и в края на втория мандат получих известие, че съм избрана за председател на Сърдечносъдовият отдел. Отделът е еквивалент на Агенцията за контрол на храните и лекарствата на САЩ и идеята е да се получават одобрения на по-високо ниво от лекарски групи от експерти както на лекарства, така и на медицинските устройства“, разказа тя.
Тя подчерта, че има огромен напредък в регулацията на всички устройства за сърдечносъдовата система и циркулацията. „Това са иновациите в медицинските устройства, които се имплантират в нашите съдове – от главата до петите – мозък, сърце, електрофизиология, кардиохирургия, инвазивна кардиология, съдова хирургия. Всеки едни от тези съдове много лесно може да се увреди от холестерола, затова тези медицински устройства, които са насочени към лечение на сърдечносъдовата система, са изключително актуални, иновациите са на много високо ниво и работата на експертите в тази група е много отговорна, интересна и предизвикателна“, поясни още проф. Симова.
Целия епизод на подкаста може да чуете тук.
