Идеята на промените в стандарта по лъчелечение е пациентът да има достъп до консултативна лъчетерапевтична помощ. И това нещо няма нужда да става в голяма болница. Това коментира пред БНР проф. Татяна Хаджиева, председател на Гилдията на лъчетерапевтите в България, във връзка с промените в стандарта по лъчелечение, публикувани за обществено обсъждане на уебстраницата на МЗ.
„Няма болница, която да прави лъчетерапия и да има мултидисциплинарна комисия, а просто на човека някой му е казал, че трябва да прави лъчетерапия и той отива при този лекар със специалност лъчелечение и лекарят му казва – да, ти трябва да направиш лъчелечение, но има нужда да направиш и други изследвания – така е и написано, „както и насочване на пациенти за консултации с други специалисти“, или за болнично лечение. Много важно е също, че не само за онкологични, а и за някои неонкологични заболявания, защото лъчелечението помага и при някои дегенеративни състояния – това са разни шипове на краката, на коленете, на раменната става и т.н., с което лъчетерапията върши много добра работа. Т.е. разширява достъпа на пациенти до специалист, който да им каже правилното решение“, коментира проф. Хаджиева.
Тя посочи, че консултативната дейност трябва да може да се извършва не при големите изисквания на болниците за апаратура и с разрешение за работа с йонизиращо лечение, а просто като хората „в най-последния град“ имат достъп до консултант за лъчева терапия.
По думите ѝ около в страната има около 80 медици със специалност по лъчева терапия, част от които обаче са в напреднала и в пенсионна възраст, но продължават да работят. „Така че ако има изискване за такова нещо, обикновено даже самото ДКЦ в някой град казва – знаете ли, на мен ми се явяват пациенти, които търсят някаква информация по лъчелечение, бихте ли дошли за някакъв ден, за някакъв час, да правите консултация. Така че това, струва ми се, разширява достъпа на хората. Вместо те да пътуват и да стигнат до този специалист, специалистът ще отиде при тях“, коментира проф. Татяна Хаджиева.
Тя посочи още, че в страната има 22 лъчетерапевтични центъра, като във всеки областен град има такъв център. „Там всеки един от специалистите по лъчелечение има право да дава консултации в извънболничната помощ. Няма изисквания за апаратура – човекът трябва да си носи собствения мозък и да има елементарните неща – бюро, кушетка за преглед, компютър, апарат за кръвно налягане, слушалки – никакви особени изисквания. Защото това е умствена дейност – разглеждане на документи, преглеждане на пациента и насочване в посоки, които трябва да се изпълняват, за да може пациентът да получи добра помощ“, завърши проф. Хаджиева.
Глупости!!!
А кой тогава консултира и състави утвърденият стандарт по лъчетерапия и какво е вашето участие в него? Защо болните и увредени пациенти трябва да си заплащат допълнително за тези консултации, при условие, че при онкоболните лечението е безплатно, г-жо професор? Може ли ДКЦ или друга структура в извънболнична помощ да разполага с апаратура за лъчетерапия и ще получи ли разрешение за Лъчелечение? Има още много въпроси по тази тема..
Защо не и сложите по актуална снимка на жената? На тази от времето преди 10.11. 89г.