„Сега наистина имаме ренесанс на изкуствения интелект, но той няма да замени лекаря“. Това каза пред БНР проф. Любомир Хаджийски, който от три десетилетия работи в Департамента по радиология на Университета в Мичиган, САЩ.
Проф. Хаджийски бе категоричен, че независимо от бурното развитие на технологиите и очевидната полза, която те носят на съвременната медицина, лекарят взема последното решение, лекарят носи голямата отговорност.
„Всъщност, това е големият въпрос – доколко лекарите могат да използват изкуствения интелект, доколко пести времето им и доколко могат да разчитат на него“, каза ученият.
Той обясни, че в момента в САЩ Администрацията по храните и лекарствата (FDA) e одобрила около 1000 различни системи за образна диагностика с изкуствен интелект, около 50-60 от тях са влезли в болниците, но и в тази сфера се наблюдава мода – когато една болница обяви, че работи със система с изкуствени интелект, и други започват да изискват същото.
Не трябва да има очаквания, че изкуственият интелект ще свърши всичко, той също трябва да бъде „обучаван“, като му се предоставят огромни масиви от данни, отбеляза ученият.
Проф. Хаджийски обясни още, че една много съществена особеност на въвеждането на системите с изкуствен интелект в болниците е възможността за свързаност с общата болнична информационна система.
По думите му, създателите на изкуствен интелект се въздържат от разработването на големи системи с изкуствен интелект за болниците, предпочитат да заложат на по-малки, с предназначение да работят в определена, относително неголяма, но точно дефиниран сфера – например образна диагностика на рака на гърдата или рака на белия дроб, които са най-разпространените онкологични заболявания в САЩ.
„Две са основните групи разходи на една болница – за покупка на системата, и второ – за нейното интегриране, поддръжка и мониторинг“, каза ученият.
Според него развитието на изкуствения интелект в медицината действително е много бързо, но един от основните въпроси, пред които са изправени лекарите, е дали не рискуват твърде много, като му се доверяват.
„Системите с изкуствен интелект днес са верифицирани за грешки и са с около 80% точност, точността с ChatGPT може да достигне 92% - 96%. Знае се, че засега системите са по-неточни от средния доктор, но се доближават до тях“, каза проф. Хаджийски.
Той бе категоричен, че цялостното въвеждане на изкуствения интелект в медицината е довело до „демократизиране на достъпа до информация“, но предизвикателствата също не са малко – например анонимизирането на данните и ефективната им защита, но също така и възможността при необходимост да бъдат отново извадени данни, които вече са били анонимизирани и архивирани, така че да има сигурност, че те са на конкретен пациент.
Проф. Хаджийски обясни още, че има създадени системи с изкуствен интелект, които могат да прогнозират вероятността от появата на раково заболяване, разработват се и такива, които могат да извадят от епикризата информация и да я комбинират с анализа от образното изследване, също така се търсят начини да се минимизират „халюцинациите“ на изкуствения интелект – термин, с който се обозначават фалшиво положителните резултати в диагностиката.
Той изрази оптимизъм за бъдещата роля на изкуствения интелект в медицината, но подчерта, че независимо от всичко отговорността за пациента остава на лекаря.
„Лекарят се подписва под диагнозата и под епикризата, отговорността е за него“, заключи ученият.
