Проф. Хинков: В здравеопазването ни има твърде много политика

„Конкретиката на българското здравеопазване ми е ясна и това ми даваше известно спокойствие в началото, но не предвидих неща, които се случиха по-късно по време на мандата“. Това заяви преди дни пред БНР министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков.

Той обясни, че има предвид това, че в българското здравеопазване има твърде много политика и посочи като проблем факта, че у нас няма закон за лобизма. „Би трябвало да има закон за лобизма, който да регламентира и да регулира тези влияния от различни политически сили. Нашият парламент е много пъстър. И хората, които са в него, трябва да изпълняват своите предизборни обещания, трябва да правят необходимото, така че съответните хора да бъдат назначени на ключови постове в съответната област“, каза той и даде за пример „Пирогов“.

„Аз не искам да се раздухва тоя скандал, защото казах вече след като направихме една среща с част от екипа на „Пирогов”, че не бих искал „Пирогов” да страда като имидж, като болница, като уникално лечебно заведение, от всичките тези неща. Но истината е, че то се управлява зле и това се доказва със съответните документи, които ние имаме съответните проверки. От тук нататък лошото управление води и до проблеми, свързани с медицинското обслужване, което вече пък ни отваря всичко това, което се случва със случая „Даная” и може би и други и така нататък. Това е много лошо. Аз не бих искал това да продължава и не бих искал обществеността да се настройва негативно по отношение на работещите в „Пирогов”, но водещ в това негативно развитие е мениджърът на „Пирогов”, защото това е човек – и борда около него – който трябва да създаде такава атмосфера и такава организация на работата, че да не се случат тия неща“, коментира проф. Хинков.

Министърът посочи, че това не е единственият случай на политическо влияние и се спря на ситуацията с болницата в Благоевград, чийто директор почина внезапно в края на миналата година. „Аз бях в чужбина и трябваше да взема решение. Тогава казах на заместника ми какво да направи, какъв временно изпълняващ длъжността човек да сложи директор, който да поеме болницата, докато се проведе конкурс и нещата се стабилизират. Оказа се, че това е голям проблем. Аз реших, че човекът, когото мога да попитам, е може би новоизбраният кмет на Благоевград. Попитах кмета, той ми даде едно име, оказа се, че това име въобще не се приема от работещите в болницата. Защото пък от другата страна друга политическа сила предлага друго име на друг човек, който работи в болницата“, разказа той.

По отношение на анонсираното от него напускане на поста след ротацията в правителството министърът поясни, че проблемът с липсата на подкрепа към него не е свързан с политическата сила, която го е издигнала, а със следващата, която ще оглави Министерския съвет след ротацията – ГЕРБ. Като пример за липса на политическа подкрепа той даде отново случая с „Пирогов“ и конкретно намесата на законодателната власт в действията на изпълнителната. „Аз си давам сметка, че с решението на Здравната комисия, което беше да си оттегля заповедта за уволнението на директора на „Пирогов”, аз всъщност съм получил вот на недоверие от страна на Здравната комисия, в която мнозинството е от ГЕРБ“, каза проф. Христо Хинков и допълни: „Това само по себе си е достойно за сериозен анализ, за това, че българската демокрация очевидно има проблем, когато здравната комисия, парламентарната комисия, разпорежда на министъра да си оттегли дадена заповед, която е изцяло в прерогативите на министъра“.

В контекста на този случай министърът посочи здравната комисия като център на власт, който размива границите на разделението на властите.

Той се спря и на друг случай, който посочи като пример за липса на политическа подкрепа – решението на парламента, с което не бе приет мораториумът за нови лечебни заведения и нови дейности до влизането в сила на новата Национална здравна карта. Пример за политическо влияние върху процесите в сектора е и ситуацията около управителя и подуправителя на НЗОК, посочи проф. Хинков. „Аз не мога да си обясня защо трябва да се влияе върху избора на управител на касата и подуправител“, каза той и припомни: „Когато беше въведена тази здравноосигурителна реформа в България през 2000-2001 година, Здравноосигурителната каса беше една публична институция, която имаше Събрание на представителите, имаше Управителен съвет, той излъчваше председател на Касата. Тя се отчита, разбира се, пред парламента, имаше Контролен съвет. Тоест беше създадена по модела на едно публично предприятие. Сега тя е почти напълно одържавена“.

В заключение министърът заяви, че е взел окончателно своето решение за оттегляне от поста след ротацията и поясни: „Смятам, че съм получил вот на недоверие от страна на Здравната комисия. След ротацията тази комисия е същата“.