Една от задачите пред настоящия екип на МЗ е изработване на стандарт за държавните болници, който да регулира „ножиците“ при заплатите на медиците. Това заяви здравният министър проф. Христо Хинков пред Nova News. Той подчерта, че регулацията ще е насочена само към заплатите, а не към целия доход на лекарите, който се формира от заплата плюс редица фактори.
„Имам амбицията това да стане до края на годината – да предложим да бъде въведено това през съответните регулаторни механизми. Ще трябва да намерим благоприятен начин това да се случи, защото е необходимо“, увери министърът.
Той се спря и на възнагражденията на медицинските сестри, като заяви: „Медицинските сестри получават по-твърда заплата, те нямат възможност да формират доход като лекарите и в този смисъл би трябвало да им се обърне по-сериозно внимание. Имаме намерение да предложим те да се включат в рамковото договаряне, така че да могат да се почувстват по-самостоятелна професия, за да бъде тя по-атрактивна“.
Министърът посочи два сериозни проблема пред сектора: това, че по думите му лекарската професия започва да става неатрактивна, както и проблемът с лекарствената политика.
Проф. Хинков коментира неатрактивността на лекарската професия в контекста на излизането в отпуск на две болници и недоволството на хората от тези региони. „Ако искаме лекарите да работят без почивка, ще се получи това, което стана в болницата във Враца – цяло отделение педиатри решиха да напуснат и да оставят целия областен град без стационарна педиатрична помощ, точно защото не бяха почивали в продължение на десетки дни. Хората са изнервени, но на мен ми прави впечатление, че само се иска. Казва се, че това е безотговорност, а това е решение на ръководствата на двете болници, за да може все пак тези хора, които работят в тях, да имат възможност и да починат малко, защото те иначе ще напуснат“, коментира министърът и посочи, че лекарската професия става неатрактивна не само у нас, но и в цяла Европа, заради тежестта на професията и все по-големите изисквания към нея. „А заплащането, колкото и да е високо, не компенсира изтощаването на персонала от тази работа и се търсят по-леки професии“, посочи той.
По думите му гражданите се оплакват от това, че си плащат здравните вноски и не получават достъпна и адекватна медицинска помощ, но трябва да се каже, че здравната вноска в България е най-ниската в Европа. Въпреки това според него „нито на този етап, нито след години не виждам кой финансов министър ще има смелостта да увеличи здравната вноска и въобще кой екип на правителство“.
Проблема с лекарствената политика пък министърът окачестви като „тайните апартаменти“ на здравеопазването, правейки алюзия с открития таен апартамент в болница „Лозенец“. Той се спря конкретно на реекспорта на лекарствата, периодичното изчезване на медикаменти от пазара, както и липсата на евтини лекарства на нашия пазар. „Ако има криминален реекспорт, би трябвало съответните служби да вземат отношение. Ако обаче реекспортът е легален, е много трудно да се бори това“, посочи той.
Министър Хинков информира, че очаква доклад от зам.-министър Гетов, в който трябва да са описани причините и проблемите, свързани с реекспорта и периодичното изчезване на лекарства. „Надявам се до 2-3 месеца да получа този доклад, за да мога да изляза и пред обществеността и да кажа – да, ето причините за това“, допълни той.
Друга тема, която засегна здравният министър, бе тази за болниците. По думите му, в момента е трудно да се пребори роенето им, „защото ние имаме 400 болници при по-малко от 200 през 2001 г. и това се дължи на спирането на приватизацията на съществуващите тогава болници, които бяха още от времето на предишната система „Семашко“. В допълнение, в момента се наблюдава и „затваряне на веригата“ в сектора, като мощни фармацевтични компании правят болници, които поради добрия си мениджмънт „изсмукват“ лекари, коментира той и заяви: „Това дотук е добре, но аз не мога да провеждам здравна политика с частни болници, защото те имат собствен интерес, собствен мениджмънт, и трябва да се намери начин този ресурс да бъде вкаран в публичното здравеопазване. Трябва да се намери начин частните болници, които работят добре, но в една посока, да могат да се включат в предлагането на услуги за цялото население, включително ако трябва и социални“.
Проф. Хинков коментира и старата идея на БСП болниците да не са търговски дружества. По думите му лявата партия се отказала от идеята, защото от там видели, че тя е несъстоятелна. „Няма никакъв смисъл от това – ако те са юридически лица, дали ще бъдат регистрирани по реда на Търговския закон, или по друг ред, който те трябва да напишат, след като предлагат такава промяна, няма никакво значение. Аз съм готов да приема един проект на закон, който да разписва как се създава едно лечебно заведение, как се управлява, как се регистрира и как се закрива. Всичките тези неща стоят в Търговския закон готови и това, че болниците са наречени „публични предприятия“ по Търговския закон, не означава, че те произвеждат чорапи – те произвеждат здраве, което не е стока, а ценност, благо“, подчерта министърът.
До сега единствената задача, с която този министър успешно се справи е да запази лидерът в "ножицата" - проф. Иван Костов като директор на "Майчин дом". След това му действие може спокойно да приемате всичко казано от него като блудкава приказка с психиатрични мотиви
Както винаги, доста интересен е погледът в здравния сектор. По декларация, най-високи доходи има Кирил Панайотов, изпълнителен директор на частната кардиологична болница "Медика кор" в Русе. За миналата година той е обявил 1 471 952 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи и още около 198 000 лв. от други източници. Това означава, че Панайотов е получавал най-малко 122 662 лв. заплата месечно - това са суми след приспадане на осигуровки. Доходът му леко намалява спрямо 2020 г. - с 43 080 лв. (общо за годината), изчислява в. "Сега". На второ място е Методи Янков, управител на столичната частна МБАЛ "Сердика". Той е декларирал 827 041 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, като при него 2021 г. е била по-добра и доходът се е увеличил сериозно спрямо 2020 г. - със 102 041 лв. На трето място е управителят на МБАЛ "Св. Иван Рилски-2003 г." в Дупница Ени Лефтеров. Той е обявил 412 039 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, още 174 456 лв. от други трудови правоотношения, а също и 770 430 лв. дивидент. Заплатата на Лефтеров се е повишила миналата година въпреки пандемията - със 75 000 лв. Александър Маджуров, шеф на едноименната частна МБАЛ в Бургас е обявил 410 208 лв. годишна основа от трудови доходи, плюс още 171 000 лв. от други трудови отношения. На сайта на болницата пише, че е създадена на базата на първа частна хирургична болница в Бургас и третата частна болница в страната. Тя не е голяма - 60 легла. На трето място е управителят на МБАЛ "Св. Иван Рилски-2003 г." в Дупница Ени Лефтеров. Той е обявил 412 039 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, още 174 456 лв. от други трудови правоотношения, а също и 770 430 лв. дивидент. Заплатата на Лефтеров се е повишила миналата година въпреки пандемията - със 75 000 лв. Александър Маджуров, шеф на едноименната частна МБАЛ в Бургас е обявил 410 208 лв. годишна основа от трудови доходи, плюс още 171 000 лв. от други трудови отношения. На сайта на болницата пише, че е създадена на базата на първа частна хирургична болница в Бургас и третата частна болница в страната. Тя не е голяма - 60 легла. Държавната картина Що се отнася до частните болници, при тях няма ограничения какви да са заплатите за изпълнителните директори. При държавните и общински болници, според наредбата за провеждане на конкурси за възлагане на управлението на лечебни заведения, управителите могат да получават възнаграждение в размер от 280 до 400 на сто от отчетната средна месечна брутна работна заплата в заведението, но не повече от дванадесеткратния размер на минималната месечна работна заплата, установена за страната за съответния месец. Това означава таван от 7800 лв. месечно за 2021 г. или 93 600 лв. годишно. Сумите в някои държавни/общински болници надхвърлят този таван най-вероятно заради различните добавки, които се полагат - клас и др. Сред държавните болници най-високи доходи са обявили шефовете на две АГ-болници. Шефът на най-голямата АГ-болница у нас - "Майчин дом" в София, проф. Иван Костов е обявил 232 199 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи. Отделно проф. Костов декларира и 343 320 лв. от друга стопанска дейност, както и 28 422 лв. от други трудови договори. Максим Яков, шеф на "Майчин дом" във Варна, е декларирал 251 634 лв. за 2021 г. по основен трудов договор, като той получава и пенсия, но пък няма големи доходи от друга дейност. Шефката на най-голямата варненска болница "Св. Марина" Силва Андонова декларира 162 865 лв. годишна данъчна основа по основна длъжност, плюс 118 500 лв. допълнителни трудови доходи. Карен Джамбазов, шеф на най-голямата болница в страната - "Св. Георги" в Пловдив, е обявил 103 168 лв. по основната си длъжност, 57 898 лв. от допълнителни доходи и още 69 748 лв. от друга стопанска дейност. Ръководителят на "Пирогов" Иван Поромански не е декларирал годишни доходи. Такива данни не е обявил и Дечо Дечев, шеф на "Св. Иван Рилски". В неговата декларация обаче е вписана къща в Гърция. Радосвет Горнев, който в средата на миналата година застана начело на болница "Лозенец", е декларирал 160 064 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи и 16 300 от друга стопанска дейност. Ръководителят на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски е обявил 111 535 лв. доходи. Той е по-беден от редица свои колеги в по-малки болници. И миналата година продължава тенденция в някои малки болници да изпреварват големите по доходи. Например - Георги Желязков, директор на МБАЛ "Добрич", е обявил 129 227 лв. доходи. Колежката му от МБАЛ "Ихтиман" Ивка Георгиева е обявила 125 760 лв. доходи. Повече от проф. Мутафчийски получава и ръководителят на МБАЛ "Карнобат" Николай Колибаров, който е декларирал 162 851 лв. Стефан Хаджиев - шеф на МБАЛ "Проф. Д. Чилов" - Мадан, е обявил 169 501 лв. Разбира се, това са изключенията. Ръководителят на МБАЛ-Търговище Иван Светулков например е декларирал 61 223 лв. доход, а болницата му често беше на първа линия на пандемията. Проф. Генчо Начев е декларирал за последната си година начело на УМБАЛ "Св. Екатерина" в София 125 782 лв. от заплати, но още 300 000 лв. от друга стопанска дейност. На името на професора има банкови влогове за 1 715 476 лв. (1 855 640 лв. за 2020 г.), 649 680 евро (1 255 719 за 2020 г.), 109 119 долара (172 925 за 2020 г.). На името на съпругата му е обявен влог от 530 000 евро (537 381 през 2020 г.).
Директорът на „Майчин дом“ проф. д-р Иван Костов, срещу когото има недоволство и протести от работещи в болницата. Той е взимал около 60 000 лева на месец през последните години – нещо, което не е тайна откакто преди няколко години започнаха да се публикуват данъчните декларации на директорите на публични и частни болници, които се издържат с обществени средства – от Здравната каса.
Феодализъм в здравеопазването: Заплатите в болниците - от 2 хил. до 70 хил. лв. на месец. Въпреки промяната на начина на заплащане директорите и приближения кръг (клика)/ФЕОДАЛИТЕ отказват да вдигат възнагражденията на медиците.
Ректори с доказани финансови нарушения се оказват на челните места по възнаграждения, показват декларациите в публичния регистър на антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Най-висока сума от трудови доходи за 2022 г. е декларирал проф. Иван Кралов, ректор на Техническия университет-София, за когото КПКОНПИ постанови, че сам си е гласувал бонуси. От основната си заплата той е декларирал годишна данъчна основа от над 281 000 лв., а заедно с доходите от друга стопанска дейност сумата достига 344 000 лв., или на месец, грубо, по над 28 000 лв. след приспадане на осигуровки, пише "Сега". По възнаграждение му съперничи само ректорът на Медицинския университет във Варна проф. Валентин Игнатов, който от трудови доходи има 221 000 лв., но е получил още 238 000 извън основната длъжност, което прави 459 861 лв. на година, или 38 000 лв. месечно. Останалите им колеги са с под 150 000 лв. годишна заплата, а доста от тях получават и под 100 000 лв., показват имотните декларации на ръководителите на държавни университети. Ректорът на ТУ-София проф. Иван Кралов бе избран на поста през 2019 г., но през декември 2021 г. изборът му бе отменен от Върховния административен съд, защото на първия етап от вота е било позволено делегатите да гласуват за повече от един кандидат, поради което се стигна до парадокса при 380 присъстващи гласовете да са 809. Съдът разпореди промяна на правилата за гласуване и избор на нов ректор. Тогавашният просветен министър акад. Николай Денков отказа да назначи служебен ректор, под чието ръководство да се проведе ново Общо събрание и да се избере ректор с мотива, че не бива да се намесва в академичната автономия. Така, на следващите избори през януари 2022 г. начело на висшето училище отново бе избран проф. Кралов. За 2020 г. проф. Кралов бе декларирал 121 000 лв. от трудови доходи и 40 293 лв. от друга стопанска дейност. За 2021 г. данни за доходите му няма (вероятно поради временното му оттегляне), а за 2022 г. те вече набъбват до 281 503 лв. трудови доходи и 63 171 лв. от друга стопанска дейност, или общо над 344 000 лв., т.е. увеличението е повече от двойно. Доходите на Кралов правят впечатление на фона на потвърдените нарушения, които констатира през октомври 2022 г. КПКОНПИ. Тя дори му наложи глоба от близо 30 000 лв. Доклад на МОН също установи финансови нарушения в ТУ, в който за 2 месеца са се раздали бонуси за 3,3 млн. лв. при наличие на конфликт на интереси. На второ място по заплата, но на първо по общи доходи, е ректорът на МУ-Варна проф. Валентин Игнатов, който за 2021 г. обяви половин млн. лв. През 2022 г. той декларира общо 459 861 лв. Увеличили са се влоговете в банки, които имат заедно със съпругата си - от над 1 млн. лв. на над 1,2 млн. лв. Мандатът на проф. Игнатов приключи през юни т.г., а на поста сега е проф. Светослав Георгиев, който също е декларирал над 1 млн. лв. банкови влогове. В топ 3 по възнаграждения попада и ректорът на МУ-София проф. Лъчезар Трайков - неговата годишна сума от заплати е скромна - 69 066 лв. Доходите му от други правоотношения и друга стопанска дейност обаче са близо 248 000 лв., с което общият му годишен доход възлиза на над 317 000 лв., или над 30% повече от 2021 г. Следва ректорът на МУ-Пловдив - проф. Мариана Мурджева. Тя е декларирала 190 266 лв. годишна данъчна основа от трудови доходи, 30 593 лв. от трудови правоотношения, извън основната й длъжност, и 10 000 от друга стопанска дейност. Общо годишният й доход възлиза на 230 000 лв., или около 20 000 лв. повече от миналата година. Ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков е декларирал 82 026 лв. от трудови доходи и 31 877 лв. от друга стопанска дейност, или общо 113 903 лв., което е близо 30% скок на дохода му от 2021 г. Ректорът на УНСС проф. Димитров е получил за 2022 г. общо 175 876 лв. - 24% повече спрямо 2021 г. Проф. Христо Бонджолов, който бе ректор на Великотърновския университет до май т.г., за 2022 г. е декларирал доста по-малка сума от предходната година - близо 140 000 лв. от трудови доходи и такива от друга стопанска дейност при 192 723 лв. за 2021 г. Изненада има и при ректора на Югозападния университет проф. Борислав Юруков, при когото има намаление на основната заплата и когото КПКОНПИ също уличи в конфликт на интереси, защото сам си е отпускал бонуси. Той дори трябваше да върне 142 000 лв. Проф. Юруков пак е намерил начин да увеличи доходите си. За 2022 г. той е декларирал 49 440 лв. от основна заплата. Доходите му от други правоотношения също намаляват малко - от 88 000 на 78 000 лв., но от друга стопанска дейност се повишават - от 19 000 на 34 000 лв. Като теглим чертата, за 2022 г. той е получил 162 хил. лв., или около 15 хил. лв. повече от предходната. Какви доходи обявяват другите ректори: Проф. Добромир Димитров, МУ-Плевен - 195 075 лв. Проф. Станислав Семерджиев, НАТФИЗ - 160 022 лв. (тук се включват 64 542 лв. доходи от дейност извън страната) Проф. Христо Белоев, Русенски университет - 158 448 лв. Проф. Венцислав Вълчев, ТУ- Варна - 156 438 лв. Проф. Румен Младенов, Пловдивски университет - 150 280 лв. Проф. Тони Димитрова Шекерджиева-Новак, МТИИ "Проф. Асен Диамандиев" - Пловдив - 142 979 лв. Проф. Ивайло Копрев, Минногеоложки университет - 127 538 лв. Проф. Ирена Петева, УниБИТ - 122 925 лв. Проф. Илия Железаров, ТУ-Габрово - 122 204 лв. Проф. Добри Ярков, Тракийски у-т - 115 383 лв. Проф. Евгени Станимиров - Икономически университет-Варна - 114 596 лв. Проф. Иван Видолов, Академия на МВР - 114 548 лв. Проф. Сава Димитров Димитров, Национална музикална академия - 111 360 лв. Проф. Миглена Темелкова, Висше училище по телкомуникации и пощи - 110 393 лв. Проф. Георги Колев, Шуменски у-т - 109 138 лв. Проф. Николай Изов, Национална спортна академия - 107 753 лв. Проф. Боян Медникаров, ВВМУ "Н.Й. Вапцаров - 107 681 лв. Проф. Даниела Тодорова, ВТУ "Т. Каблешков" - 104 606 лв. Проф. Марияна Божинова, Стопанска академия - 104 516 лв. Проф. Христина Георгиева Янчева, Аграрен у-т - Пловдив - 100 850 лв. Проф. Магдалена Миткова, У-т "Ас. Златаров" - Бургас - 99 610 лв. Проф. Сеня Терзиева, ХТМУ - 97 153 лв. Проф. Георги Янков, Национална художествена академия - 95 161 лв. Проф. Иван Марков, УАСГ - 88 846 лв. Проф. Пламен Моллов, Университет по хранителни технологии-Пловдив - 88 443 лв. Проф. Иван Илиев, Лесотехнически университет - 77 943 лв. Проф. Юлиян Радойски, ВВВУ "Г. Бенковски" - 71 374 лв. Проф. Анита Хандрулева, ВСУ "Л. Каравелов" - 66 115 лв. Проф. Тодор Дочев, Военна академия "Г. Раковски" - 55 620 лв. Проф. Иван Маламов, Национален военен университет "В. Левски" - 51 649 лв. По публикацията работи: Стела Стоянова
Докато лекарите със специалност работят за жълти стотинки, в ИАМН Джуджето Хаяско получава 3000 лв. на месец.
Да се ограничи достъпа на обществен ресурс до частните болници и да се провеждат политики за привличане на добри специалисти в държавните болници, като се даде възможност именно те да ИЗРАБОТВАТ и ПОЛУЧАВАТ високи трудови възнаграждения. Всичко останало са словесни еквилибристики и нищоправене, което е запазена марка за всички министри на здравеопазването от 30 г. насам.
Глупак, който не е виждал реален бизнес
Ангел Кунчев е първенец по дълъг престой в Борда на Инфекциозна болница в София. Даже не присъства и на заседанията, които са един път месечно, но прибира тлъсти заплати.
Хинков ще направи така, че и малкото читави лекари да отидат в частния сектор. Да вземе да види какви утрепки са се намърдали в Бордовете на Болниците. Половината глупаци от МЗ са в бордове и вземат по 10 хилядарки и нагоре.
Ех, Хинков, като си знаеш, че не ставаш за нищо, защо се поблазни да ставаш министър. Това да не ти е да филосовстваш сред твоите сини тикви. Смешник!!!
И като ограничи доходите на лекарите в държавните болници, читавите доктори ще избягат в частните и държавното здравеопазване ще доумре окончателно.
Таван на високите заплати на някой лекари няма да доведе до увеличение и справедливо заплащане на лекарите с ниски възнаграждения!!! Необходима е актуализация и увеличение на клиничните пътеки по които работят огромна част от медицинските ни специалисти на които разчитаме да ни лекуват и спасяват човешки животи!!!
То от този се иска само да тупа топката и нищо да не прави, така че не очаквайте да подобри каквото и да било.
Този човечец иска да вземе от заплатите на лекарите и да даде на сестрите! Противопостаея ги, което ще му изяде главата!
Този човечец иска да вземе от заплатите на лекарите и да даде на сестрите! Противопостаея ги, което ще му изяде главата!
И кой разписва отварянето на нова болница, леля Пенка санитарката ли? Кой мениджира лошо държавните болници, бат Жоро парнаджията ли?
Абсолютно непознаване на материята! Нека кадърните лекари да получават колкото трябва!
Тоя се е набълбукал с изречения, които не разбира. Празен бърборко. Нищо няма да направи.