Въпросът за автоматизирано получаване на данни за остри респираторни заболявания (ОРЗ) и грип от Националната здравно-информационна система (НЗИС) към регионалните здравни инспекции (РЗИ) за нуждите на надзора е обсъждан, като са очертани няколко проблемни области за осъществяване на този подход. Основна сред тях е софтуерната съвместимост на отделните платформи, за което е необходима изцяло нова система за обработка на данните, нужни за анализа на информацията, със съответно финансиране и време за изпълнение, както и обучение на лекарите. В добавка, заместването на сега използвания т. нар. „сентинелен метод“ с автоматизирано пренасяне на данни не е лишено от риск от възможна деформация на данни.
Това казва министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков в отговор на въпрос от депутата от ПП-ДБ д-р Александър Симидчиев.
Д-р Симидчиев пита какво пречи събираната сега информация изчерпателно и директно да се получава в РЗИ/НЦОЗА от НЗИС, където тя е надлежно попълвана от всички общопрактикуващи лекари и заявява, че според него това би подобрило значително представителността, точността и навременността на получената информация, както и биха могли да се създадат алгоритми за автоматизирана оценка и публично представяне, с което да се освободи времеви ресурс за по-належащи дейности във всички РЗИ. По думите му това допълнително би спестило и време на общопрактикуващите лекари, ангажирани сега с предоставянето на тази информация, което те биха могли да инвестират за дейности по обслужване на пациентите си.
В отговора си министърът посочва, че в момента в България надзорът на острите респираторни заболявания и грипа се извършва чрез т. нар. сентинелен надзор. „Сентинелният метод е възприет във всички европейски страни, използва се активно, като е доказал предимствата си и ефективността си в сравнение с другите методи“, отбелязва проф. Хинков.
Той казва още, че системата за събиране и анализиране на данни за заболеваемостта от грип и ОРЗ функционира от 2007 г., като в нея са внедрени съвременни методи за епидемиологичен надзор, а в съответствие с новите изисквания на СЗО и Европейския център за превенция и контрол на заболяванията информационната система е актуализирана няколко пъти.
„През годините сентинелният надзор се оказа ефективен, достъпен за експерти и обществото и полезен за управленски решения“, подчертава здравният министър, като добавя, че въпросът за предимствата на сентинелната спрямо популационно базираните системи за надзор са разисквани на международно и европейско равнище.
„На този етап в НЗИС няма разработена функционалност за обработка на необходимите данни от амбулаторните листове, въведени от общопрактикуващите лекари, включени в сентинелния надзор, както и не е осигурен достъп на РЗИ до такава справочна система.
При създаването на необходимите функционалности ще се предприемат действия от страна на МЗ за актуализация на събирането на данни за нуждите на сентинелния надзор“, казва още проф. Хинков.
С въпроса на д-р Симидчиев можете да се запознаете тук, а отговора на министъра вижте тук.
